Доц. Ангел Кунчев ли ще е кандидатът за президент на ГЕРБ

Ключови думи: Ангел Кунчев, кандидат президент, Ангел Кунчев президент, ГЕРБ, президентски избори 2026, кандидат на ГЕРБ

Доц. Ангел Кунчев е едно от имената, които през последните часове започнаха да се спрягат неофициално като възможен независим кандидат за президент, зад когото би могла да застане ГЕРБ. Засега няма публично потвърждение от партията, че подобна кандидатура действително се обсъжда, затова тезата остава в полето на политическите слухове. Тя обаче има своята логика - ГЕРБ все още не е обявила окончателно кого ще подкрепи на президентския вот, а Кунчев е национално разпознаваема фигура с дълъг професионален стаж и образ, който не е изграден като партиен политик. Именно подобен профил би могъл теоретично да отговори на търсенето на по-широка, формално независима кандидатура, способна да излезе извън твърдото партийно ядро.

ГЕРБ остана без силен ход за „Дондуков“ 2: Борисов трябва да извади кандидат от нищото

Самият доц. Кунчев обаче практически затвори тази врата още тази вечер. В интервю за bTV той категорично заяви, че няма политически амбиции и не би приел политическа номинация. По думите му слуховете за евентуално негово влизане в политиката не отговарят на истината, а след напускането на поста главен държавен здравен инспектор намерението му е да се посвети на семейството си и да си почине. Така една любопитна политическа хипотеза се сблъсква с ясно лично отрицание от човека, около когото е възникнала.

Името на Кунчев действително би било необичайно, но не и лишено от политическа логика. В продължение на 15 години той заемаше поста главен държавен здравен инспектор и премина през управления на различни партии, без да се превърне в типична партийна фигура. Националната му разпознаваемост нарасна особено силно по време на пандемията от COVID-19, когато практически ежедневно присъстваше в публичния разговор за здравната криза. В същото време професионалната му биография и дистанцията от партийните структури биха позволили една евентуална кандидатура да бъде представена като експертна и надпартийна, а не като класически партиен избор.

Този профил би бил интересен именно за ГЕРБ, която от месеци търси формула за президентския вот и официално все още не е посочила свой кандидат. Още през юни представители на партията говореха за търсене на силна център-дясна кандидатура и за необходимост от по-широко обединение, а впоследствие публично бяха обсъждани различни имена. Сред най-коментираните варианти през август бе и кметът на Бургас Димитър Николов, но до официална номинация не се стигна. На този фон появата на всяко разпознаваемо непартийно име закономерно поражда нови сценарии за стратегията на ГЕРБ. 

При Кунчев допълнителен политически заряд създаде и начинът, по който той напусна системата. На 26 август епидемиологът подаде заявление за освобождаване като главен държавен здравен инспектор след близо 15 години на поста, а Министерството на здравеопазването официално потвърди решението му. Като основания той посочи навършването на пенсионна възраст и сериозното си несъгласие с подготвяната реформа в държавния здравен контрол. Кунчев заяви, че не желае да участва в процес, който според него ще разруши работещата система на регионалните здравни инспекции.

Оставката му вече е приета, потвърди самият той пред bTV. „Показаха ми по много начини, че нямат нужда от моята експертиза и не искам да се натрапвам“, обясни Кунчев, очертавайки причината за решението далеч по-широко от достигането на пенсионна възраст. Според него съществува фундаментално разминаване между неговото разбиране за общественото здраве и посоката, в която настоящият екип на Министерството на здравеопазването възнамерява да реформира системата. Той подчерта, че не вижда драма в личното си оттегляне, но съжалява за начина, по който приключва дългогодишната му работа за държавата.

Най-голямото му притеснение е свързано с бъдещето на регионалните здравни инспекции. Кунчев разглежда РЗИ и националните центрове по заразни и паразитни болести, радиобиология и обществено здраве като система, която има значение не само за здравеопазването, но и за националната сигурност. Според него превръщането на инспекциите от самостоятелни юридически лица в дирекции на Министерството на здравеопазването, отнемането на собствените им бюджети и ограничаването на правомощията на директорите може да направи реакцията при кризи по-бавна и по-зависима от централната администрация. Сходни аргументи той изложи и при самото подаване на оставката си. 

Като пример Кунчев посочи пандемията от COVID-19, когато регионалните инспекции трябваше практически за часове да организират допълнителни екипи, денонощен режим на работа и присъствие на граничните пунктове. Именно оперативната им самостоятелност според него е позволила решенията да се взимат бързо на местно ниво, вместо всяка стъпка да чака одобрение от София. Той не отрича, че в подготвяната реформа има разумни идеи, включително споделени административни услуги и съкращаване на излишната бюрокрация. Основният му въпрос е дали в опита да се намали администрацията няма да бъде отслабена система, която трябва да действа незабавно при епидемии, миграционни кризи и внос на опасни инфекции.

Показателна е и реакцията на ГЕРБ след оставката му. Бившият здравен министър и депутат от партията Костадин Ангелов публично определи Кунчев като изключителен професионалист, компетентен и почтен човек, който винаги е поставял обществения интерес пред личния. Това само по себе си не доказва никакъв разговор за президентска кандидатура, но показва високата оценка, която Кунчев получава от една от най-разпознаваемите фигури на ГЕРБ в здравния сектор. Именно подобни публични реакции вероятно допринасят и за появата на спекулации около политическото му бъдеще.

При чисто политически прочит подобна кандидатура би имала и очевидни предимства, и сериозни неизвестни. Кунчев е разпознаваем в цялата страна, притежава институционален опит и не носи директен партиен етикет, което би позволило да бъде търсена подкрепа извън традиционния електорат на ГЕРБ. В същото време той никога не е изграждал политическа организация, не е водил предизборна кампания и около действията му по време на пандемията съществуват както силно одобрение, така и остро обществено отрицание. Именно тази поляризация би направила евентуалната му кандидатура далеч по-интересна от стандартна експертна номинация.