ГЕРБ остана без силен ход за „Дондуков“ 2: Борисов трябва да извади кандидат от нищото

Най-тежката дилема на Борисов е кой може да измъкне ГЕРБ от капана на 12-те процента

Ключови думи: ГЕРБ, Бойко Борисов, кандидат за президент ГЕРБ, президентски избори 2026, Димитър Николов, Томислав Дончев, Даниел Вълчев, Андрей Гюров, Илияна Йотова, Илия Лазаров, СДС, ГЕРБ-СДС, Евровизия 2027, президент България, Дондуков 2

Бойко Борисов е изправен пред една от най-тежките политически дилеми в историята на ГЕРБ. След изборния срив през април, когато партията остана с едва 13,387% и 39 депутати - най-слабия парламентарен резултат на ГЕРБ от създаването му досега - сега се оказва, че само два месеца преди президентските избори формацията няма и готов кандидат, който да изглежда естествен победител. Това е проблем далеч по-сериозен от обикновено кадрово затруднение. Президентският вот на 25 октомври ще бъде първият голям национален тест за способността на Борисов да изведе партията извън твърдото ѝ ядро след тежкото поражение от „Прогресивна България“ през пролетта.

Цифрите обясняват защо задачата е толкова сложна. На 19 април ГЕРБ-СДС получи 433 755 гласа, или 13,387%, при 44,594% за „Прогресивна България“. Последното национално проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 24 юли и 4 август, вече измерва ГЕРБ-СДС на 12%. Тоест няма сигнал, че партията е възстановила загубената периферия. Твърдият електорат е там, но за президентски избори той не е достатъчен.

„Пляскайте, пляскайте!“ - Петрова нива показа най-сериозния проблем на Илияна Йотова

И точно тук започва големият ребус. При парламентарен вот 12 или 13 процента могат да произведат силна опозиционна група, да дадат влияние в Народното събрание и да запазят партията като основен политически фактор. При президентски избори същите числа означават почти сигурна загуба, ако кандидатът остане затворен само в партийната рамка. Президентът не се избира с ядро, а с 50% плюс един от действителните гласове на втория тур. Това изисква кандидат, който да не отблъсква извън ГЕРБ и да може да привлича хора, които никога не биха пуснали бюлетина за партията на Борисов на парламентарни избори.

Такъв кандидат ГЕРБ имаше поне като идея. Димитър Николов беше може би най-естественият вариант за партията - дългогодишен кмет, с изграден собствен авторитет, значително по-мек профил от централното партийно ръководство и способност да разговаря с избиратели извън традиционното ядро на ГЕРБ. Самият Борисов призна, че партията е тествала президентска двойка с Николов в собствено социологическо проучване и че резултатът е бил отличен. Лидерът на ГЕРБ стигна още по-далеч и заяви, че бургаският кмет е щял да спечели на балотаж. Бургас обаче спечели домакинството на „Евровизия 2027“ и политическата сметка се промени изцяло. Николов пое отговорността за подготовката на най-голямото международно събитие, организирано някога в града, а сроковете са убийствено кратки. Самият той вече каза, че до 15 май няма да се занимава с политика, а дни по-късно добави репликата, която най-добре описва отношението му към президентските спекулации: „Не ставам за политик, но за работа ставам. Оставете ме да работя.“ При това положение кандидатурата му тази есен изглежда практически изключена.

Николов има и още една особеност, която го правеше ценен за ГЕРБ. Той е партиен човек, без да изглежда като типичен партиен кандидат. Точно такъв профил е необходим на Борисов в момента - фигура, която да получи машината и организационния ресурс на ГЕРБ, но да не носи върху себе си цялата негативна тежест на партията. Кметът на Бургас може да разговаря с десни, с центристи, с хора без твърда партийна идентификация и дори с част от левия местен вот. Този тип политическа пластичност трудно се намира в централното ръководство на ГЕРБ.

Вижте видеото: 

Томислав Дончев е другото име, което неизбежно влиза в разговора. Той е сред най-образованите и ерудирани лица на партията, има богата обща култура, институционален опит и сериозни контакти в европейските структури. Дончев може да води сложен разговор, да защитава позиция без агресия и да изглежда президентски далеч по-лесно от много други функционери на ГЕРБ. Проблемът му е различен - той е твърде ясно разпознаваем като част от самия политически център на партията.

При сегашната електорална форма на ГЕРБ това е тежък таван. Социологията държи формацията около 12%, а Дончев няма онзи тип автономна обществена популярност, която автоматично да добави още 15 или 20 пункта извън партията. Той би консолидирал твърдия вот, вероятно би направил прилична кампания и трудно би се изложил, но президентските избори не се печелят с прилично представяне. Трябва експанзия. И точно способността да се прескочи партийната граница е най-големият въпрос около евентуална негова кандидатура.

Затова ГЕРБ се нуждае от надпартийно име. Не от декоративно „гражданско лице“, поставено върху партийната машина, а от човек със собствен авторитет, собствена биография и достатъчно независим обществен капитал. Тук обаче Борисов се сблъсква с неприятния парадокс на днешното състояние на партията. Колкото повече един кандидат има какво да губи като име и репутация, толкова по-трудно е да бъде убеден да сложи върху себе си етикета „кандидат на ГЕРБ“ в сегашния момент.

Причината не е само изборният резултат. ГЕРБ се намира в ключов етап от собственото си развитие и вече няма лукса да разчита единствено на организационната си мощ. След години във властта партията носи натрупани негативи, спорове за зависимости, кадрови решения, местни конфликти и тежестта на фигури, които отдавна дразнят дори част от собствените ѝ избиратели. Докато този багаж не бъде пренареден и докато Борисов не покаже реално обновяване, марката ГЕРБ може по-скоро да отнеме от един авторитетен надпартиен кандидат, отколкото да му добави.

Това е особено опасно при президентски избори. Кандидатът за държавен глава няма право да бъде просто „най-добрият в партията“. Той трябва да изглежда като човек, когото избирателят би приел за президент дори когато не харесва политическата сила зад него. Трябва да притежава спокойствие, интелект, институционален рефлекс и сравнително нисък отрицателен рейтинг. И най-вече трябва да има шанс на втори тур да получи гласове от хора, които на първия са подкрепили съвсем различен кандидат.

Такъв профил имаше проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет. Консервативен по темперамент, изключително интелигентен, с юридическа подготовка и богат институционален опит, той естествено можеше да стои в президентски разговор, без да изглежда като партийна функция. През юли името му сериозно се завъртя като потенциална гражданска кандидатура, включително в разговорите в дясноцентристкото пространство. Самият Вълчев обаче категорично обяви още на 3 август, че няма да участва в президентските избори.

Мотивът му е показателен за проблема, пред който сега е изправен и Борисов. Професорът заяви, че е стигнал до извода, че тези избори ще бъдат партийни и че няма достатъчно пространство за гражданска кандидатура като неговата. Той отрече да е водил разговори за номинация с ГЕРБ или „Прогресивна България“, затова не би било коректно да се твърди, че се е отказал след конкретно предложение от едната или другата формация. Но самото му оттегляне показа колко трудно е човек с автономен обществен профил да бъде вкаран в днешната партийна конфигурация.

На този фон думите на председателя на СДС Илия Лазаров от 26 август придобиват много по-голяма тежест. Той не просто похвали Димитър Николов и Томислав Дончев като добри възможности. Лазаров публично допусна сценария, който до този момент изглеждаше почти немислим за партия като ГЕРБ: „Няма да бъде грешка, ако ГЕРБ-СДС не издигне кандидат.“ Това изречение показва, че поне в коалиционния партньор вече се мисли и за вариант, при който най-голямата опозиционна сила остава извън първия тур със собствена президентска двойка.

Лазаров даде и политическата логика зад това. Според него президентските избори са „чисто мажоритарни“, а личността има по-голямо значение от партийната окраска. Той отново посочи Димитър Николов като „много добра кандидатура“, добави Томислав Дончев и остави отворена вратата за обществена фигура, която ГЕРБ да подкрепи. СДС няма претенции и за вицепрезидентското място, защото според Лазаров именно вторият човек в двойката трябва да разширява електоралния спектър.

Това всъщност е точната диагноза на проблема. На Борисов не му трябва кандидат, който да вземе 12%. Такъв може да намери за един ден. Не му трябва и човек, който просто да изкара кампанията достойно. Трябва му фигура, способна да превърне втория тур от партийно гласуване в избор на личност. След отпадането на Димитър Николов подобно име към 27 август публично не се вижда.

И тук започват по-рисковите стратегии. Една от тях е ГЕРБ действително да не издигне собствен кандидат и да остави Борисов да пренарежда терена между останалите претенденти. Това би било признание за слабост, но и начин партията да избегне пряк изборен шамар. Втората е да се намери външно име в последния момент. Третата, най-парадоксална, е Борисов да направи ход, който на пръв поглед изглежда като помощ за противник.

Андрей Гюров вече получава подкрепата на ПП и ДБ, а Илия Лазаров категорично заяви, че СДС няма да гласува за него дори ако ГЕРБ реши да го подкрепи. Именно затова една евентуална подкрепа на Борисов за Гюров би била политически токсична за самия кандидат. Тя би породила незабавни съмнения в градската десница, би дала оръжие на критиците му и би поставила ПП-ДБ в абсурдната ситуация да обясняват защо техният кандидат получава благословията на лидера, срещу когото години наред изграждат политическата си идентичност.

Това вече е чиста политическа хипотеза, но логиката ѝ е очевидна. Борисов би могъл да подкрепи Гюров не за да го направи президент, а точно за да го „потопи“. Подобен жест би внесъл разкол в градската десница, би отблъснал част от най-антигерб настроените избиратели и би пренасочил част от тях към Илияна Йотова като по-ясно разграничена алтернатива. При достатъчно силна мобилизация около действащия президент това дори може да промени математиката на първия тур до степен, при която въпросът вече да не е кой ще стигне до балотаж, а дали такъв изобщо ще бъде необходим.

Разбира се, това би било игра с огромен риск и няма никакви публични данни, че Борисов е взел подобно решение. Но фактът, че този сценарий вече може изобщо да бъде обсъждан, показва колко необичайно е положението на ГЕРБ. Партията, която години наред влизаше във всеки национален вот като фаворит или поне като неизбежен финалист, днес трябва да реши дали има човек, когото си струва да изпрати на президентската писта.

Борисов е правил кадрови изненади и преди, но този път няма право на посредствен избор. Слаб кандидат би потвърдил резултата от април и би показал, че ГЕРБ вече не може да произвежда национално мнозинство около собствено лице. Партийният кандидат рискува да остане затворен около 12%. Надпартийният трудно може да бъде убеден да поеме всички удари, които идват с подкрепата на ГЕРБ. Затова до септември Бойко Борисов трябва да направи не просто номинация, а политически фокус. Трябва да извади име, което днес не се вижда, което няма висок отрицателен рейтинг, което може да влезе в кампанията без защитна позиция и което да убеди половината България, че е повече от кандидат на ГЕРБ. Такъв човек към този момент публично няма. И точно това е най-големият проблем на партията два месеца преди изборите.