NASA изпрати 3300 пчели в Космоса, те изградиха нормална пита

Пчелната майка снася 35 яйца по време на седемдневната мисия, а колонията преодолява първоначалната дезориентация

Ключови думи: NASA, пчели в Космоса, Challenger, STS-41-C, медоносни пчели, пчелна пита, микрогравитация

Около 3300 медоносни пчели излитат в Космоса със совалката Challenger през 1984 г., а до края на мисията успяват да изградят около 200 квадратни сантиметра пчелна пита. Необичайният експеримент е част от мисията STS-41-C на NASA, която започва на 6 април и приключва на 13 април същата година. Целта е да се установи дали пчелите ще продължат да строят пита, когато липсва познатото им въздействие на земната гравитация.

Пчелите не са основният товар на Challenger. Сред главните задачи на мисията са разполагането на научната платформа Long Duration Exposure Facility и операцията по улавяне и ремонт на повредения спътник Solar Maximum. Експериментът с насекомите пътува в отделението за екипажа като част от студентска научна програма.

Над 150 деца и учители научиха за значението на пчелите чрез интерактивен образователен модул

За пчелите е изработен специален контейнер, наречен Bee Enclosure Module. Той позволява на изследователите да наблюдават колонията по време на полета. Конструкцията е произведена от подразделение на Honeywell специално за експеримента и е с размери приблизително 46 на 12 на 48 сантиметра. По-късно оборудването е дарено на Националния музей на въздуха и космоса към Смитсониънския институт.

Интересът на учените е насочен към връзката между поведението на пчелите и гравитацията. На Земята насекомите разчитат на нея при ориентацията си. Тя има значение и при характерното им движение, чрез което предават информация за местоположението на източници на храна. Затова експериментът трябва да покаже как колонията ще реагира, ако този ориентир изчезне.

Първите часове в Космоса не протичат гладко за насекомите. След навлизането в условията на микрогравитация част от пчелите изпитват затруднения с летенето и ориентацията. Те се сблъскват със стените на контейнера и трябва да приспособят движенията си към необичайната среда.

С напредването на мисията поведението им се променя. Пчелите започват да се движат по-уверено, да летят и да се задържат във вътрешността на отделението. Наблюденията показват, че колонията постепенно се приспособява към условията, вместо да прекрати обичайната си активност.

Съседка ми каза да оставя лъжица захар в двора в горещините, цял живот ще съм й благодарна за този съвет

Най-важният резултат идва от самото изграждане на питата. До края на полета насекомите създават приблизително 200 квадратни сантиметра восъчна структура. Първоначалният анализ показва нормална пита, която може да бъде сравнена с изгражданата от пчелите на Земята. Клетките запазват разпознаваемата си шестоъгълна форма.

Жизнените процеси в колонията също продължават. Пчелната майка снася 35 яйца по време на мисията. Така експериментът показва, че престоят извън Земята не спира основната дейност в колонията през седемдневния полет.

Официалните данни на NASA сочат, че почти всички пчели преживяват престоя в Космоса. Изследователите следят поведението им в различни моменти от мисията и записват как се променя способността им да се движат и да изграждат пита. В края на полета адаптацията им към микрогравитацията вече е ясно изразена.

Експериментът е разработен като студентски проект с основен въпрос дали медоносните пчели са способни да създадат нормална восъчна структура без обичайния гравитационен ориентир. Получените резултати показват, че след първоначалните проблеми с движението колонията продължава да работи и изгражда пита.

Пчелите в Бургаско масово измират, 152 кошера останаха празни

Мисията първоначално носи обозначението STS-13, а малко преди изстрелването е преименувана на STS-41-C. Това е причината експериментът да се среща и с двете означения в материали, посветени на изследването.

Година след полета резултатите са представени и в научна публикация, посветена на оцеляването, поведението и изграждането на пчелна пита от Apis mellifera при условията на космически полет. Наблюденията потвърждават основния резултат от мисията: след период на дезориентация пчелите се приспособяват към средата и запазват способността си да изграждат характерните за колонията восъчни клетки.