Бургас покори Япония и Китай! "Фортисимо" с три златни отличия и две първи места
Вокалният ни ансамбъл бе класиран и сред 10-те най-добри състава в целия конкурс, като се нареди сред тях като единствения хор извън Китай
Вокален ансамбъл „Фортисимо“ се завърна с три златни отличия и две победи в категории от престижни международни хорови форуми в Китай и Япония. Бургаските изпълнители завоюваха първо място и златна диплома в Пекин, а в Токио станаха победители в категория „Фолклор“ и спечелиха златна диплома в категория „Младежки хорове“.
Първият голям успех дойде на 18th China International Chorus Festival – Elite Competition в Пекин, който събра 360 хорови състава от 30 държави и региони. „Фортисимо“ се представи във фолклорната категория и спечели първо място, златна диплома и статуетка.
Ансамбълът беше класиран и сред 10-те най-добри състава в целия конкурс, като се нареди сред тях като единствения хор извън Китай.
Още едно признание за бургаските изпълнители беше поканата им за участие в The Water Chorus Festival в Пекин. „Фортисимо“ беше сред едва десетте формации, избрани да представят своя програма на събитието в района Tongzhou. Фестивалът привлече над 30 000 души публика на живо и повече от 100 милиона зрители онлайн.
След Пекин успехите продължиха в Токио на 8th Tokyo International Choir Competition. След предварителна селекция до конкурса бяха допуснати 50 хорови състава от повече от седем държави. „Фортисимо“ участва в две категории – „Младежки хорове“ и „Фолклор“.
На сцената на Dai-ichi Seimei Hall бургаският ансамбъл спечели първото място в категория „Фолклор“ и златна диплома в категория „Младежки хорове“. „Фортисимо“ беше и единственият европейски представител сред финалистите на международния конкурс.
Така азиатското турне на ансамбъла завърши с впечатляваща равносметка – три златни отличия, две победи в категории и представяне сред най-добрите хорови формации на два престижни международни конкурса.
От „Фортисимо“ благодариха на Община Бургас за последователната подкрепа за развитието на ансамбъла, както и на Zonta Club of Bourgas. Специална благодарност беше отправена и към Посолството на Република България в Япония за присъствието, подкрепата и съдействието по време на конкурсните дни.
Край на евтината фирмена кола? Данък уикенд скача от 3 на 7%
5 ясни сигнала, че любовта между вас си е отишла завинаги
Самолет на Ryanair обяви MAYDAY: Горивото му стигало за още около 10 минути
МВнР привика представителя на РСМ заради недопускането на български депутат
Жегите пренареждат имотния пазар в Европа: Купувачите бягат на север
България връща на Гърция 48 реликви срещу останките на цар Самуил
Муцунски: Няма смисъл от конституционни промени при сегашната позиция на България
Предлагат по 1000 евро за всяко новородено от 2027 г., парите да се инвестират до 60 години
От 1 октомври паркирането в Поморие влиза в зимен режим
Защо качваме килограми през зимата? Ендокринолог развенча мита за бавния метаболизъм
Вечният спор приключи ли? Патент от 1891 г. показва как трябва да стои тоалетната хартия
Електрическите тротинетки вече ще се регистрират в Общините
Българите пак избраха Гърция за лятната си почивка, а румънците заляха нашето море
Тези резултати удостоверяват качеството на конкретните изпълнения, но не доказват автоматично задълбочена професионална компетентност на Милена Добрева в областта на автентичния фолклор, нито я превръщат в авторитет на българската фолклорна школа. Професионализмът тук предполага познаване на регионалните стилове, традиционното звукоизвличане, обредната функция и историческия контекст - не само умение за ефектен аранжимент и сценично представяне.
Българският фолклор е изключително богат и разпознаваем музикален език. Неравноделните ритми, многогласието, характерното звучене, костюмите и движенията естествено впечатляват азиатската публика. Това е сериозно конкурентно предимство, но крие и опасност - чуждият зрител трудно различава автентичната традиция от нейната модерна сценична преработка. Когато аранжиментът, костюмът и рекламата излязат пред първообраза, възниква въпросът дали виждаме задълбочена интерпретация, или добре режисирана национална екзотика, пригодена към международния културен пазар.
И когато търсим истинския контрапункт, той има име - женски хор „Ваня Монева“. Там също има обработен фолклор, модерност и световни сцени, но зад тях стоят солидна диригентска школа, задълбочено познание и почтеност към първообраза. При Ваня Монева традицията не е костюмиран декор за личен престиж, а жива основа за съвременно изкуство. Разликата се чува веднага: едните имат нужда непрекъснато да обясняват колко са велики, а другите просто запяват - и рекламата онемява.
Не бива да се пренебрегва и финансовата страна на подобни международни „триумфи“. България има немалко стойностни хорове с дълга традиция и сериозна художествена работа, които не достигат до световните сцени, защото не могат да осигурят пътуването, престоя и конкурсните такси на 40-50 певци. Международната видимост не е чиста художествена класация. Тя показва и кой разполага със средства, организационен капацитет, публичност и възможност постоянно да присъства там, където се раздават отличия.
Показателно е и началото на публичната легенда около състава. „Война на хорове“ е българската версия на международния телевизионен формат „Clash of the Choirs“, в който популярни изпълнители създават и подготвят аматьорски вокални формации. Победата в подобно предаване е преди всичко телевизионен успех - резултат от изпълнението, зрителския вот, популярността, сценичния ефект и логиката на шоуто. Тя не е професионална хорова атестация, макар че след достатъчно медийни повторения и телевизионната награда може да започне да звучи почти като академична диплома.
Меркантилната логика на формата също заслужава внимание. Едно е наградата да осигури задгранично пътуване на компактна формация от 20-25 души, а съвсем друго - на хор с 50 певци. Това не доказва предварително нагласен резултат, но поставя неудобния въпрос доколко художественото състезание е било независимо от икономическата целесъобразност на наградата. Когато подобни въпроси не се задават, аматьорският телевизионен успех удобно се повишава в звание „безспорен професионален авторитет“, а публичният образ постепенно се превръща в самоподдържаща се легенда.
Проблемът не е, че „Фортисимо“ няма качества или успехи. Проблемът е превръщането им във внушение за професионално превъзходство, което фактите не потвърждават в същата степен. В съвременния културен пазар често надделява не най-задълбоченият познавач на традицията, а най-умелият производител и рекламист на нейния сценичен образ. Така публиката получава опаковката вместо артефакта, ефекта вместо истината и рекламата вместо необходимия културен контекст.
Когато една публикация почти дословно възпроизвежда рекламния разказ на самия състав, натрупва гръмки определения, смесва победата в категория с общ конкурсен триумф и премълчава фактите, които биха поставили успеха в реалния му мащаб, тя престава да прилича на журналистика и започва да функционира като необозначен PR материал. Искрено се надяваме, че зад това стои единствено професионална безкритичност, а не заплащане, услуга, лична близост или друга форма на необявена рекламна обвързаност - нещо, за което не разполагаме с доказателства, но което самият характер на публикацията неизбежно кара читателя да заподозре. Отсъствието на критична дистанция поражда закономерни въпроси: кой е подал готовия разказ, защо той е публикуван без проверка и кому е необходима тази медийна позлата? Когато рекламата е представена като новина, съмнението вече не е „хейт“, а естествена реакция срещу опита публичното внушение да бъде пробутано като обективна истина.
Ако дадат 1000 евро, ще чакат да вземат 100 хиляди евро...
Разни китайски измамници се домъкват в България, и дават ПОДКУПИ на ББ от партия Грабеж, да ги пусне да правят фирми, да правят ДЪМПИНГ и да докарват до ФАЛИТ българските фирми и българите в квартала, селото остават гладни, без пари и без работа...
Българите да гледат да ВЗИМАТ от китайците( както при ВОЙНА) , без да пусат китайци да крадат от нас.
Нямам нищо против първата награда, която са спечелили в Япония, но това е била единствената група от Европа? Дали това не навяло на домакините да я отличат с първа награда!
Но, говоря за друго: В Бургас има много други групи и хорове, чието ниво въобще не по-ниско от това Фортисимо, а в някои случай даже е по-високо! Визирам: Хор Милка Стоева, хор Бургас! Сигурно има други, за които в момента не се сещам!
Тъй като съм редовен посетител но всякакъв вид изкуство, особено на рок, поп, симфонична, оперна музика и на хорови изпълнения, мога да твърдя - хоровата школа на Младежкия дом на Бургас с диригенти Светла Стоева и Мариета Секлемова, са много по-добри от хоровете, които води Милена Добрева - Родна песен, та дори и Фортисимо! В началото, преди години, когато пееха без да изпълняват танцови стъпки, смяна на местата на сцената, изглеждаха и звучаха отлично! Но сега вече трябва да съчетавам музика с танц, нещо, което не пасва на хоровите състави!
Въпросът беше - лазходите по конкурсите в Китай и Ярпония са огромни! Кой ги пое и има ли решение на Общински съвет в Бургас за финансиране на групата и екипа, както и Зонта клуб? Тук не говорим за 1000 евро, а дза 100 пъти по толкова!
Занимавам се повече от 65 години с музика и оценката ми е коректна, не искам да обидя никого, но не приемам болните амбиции на Милена Добрева!
1. Вярно - Фортисимо са много добра група с Тебе или бе Тебе! Печелят конкурси навсякъде!
2. Не разбирам болните ти амбиции да правиш хорови фестивали? Но защо ги правиш с чужда пита?!
3. Разходите до Китай и Япония не са за Твоя сметка, а тук помагат Община Бургас, други инвеститори! Как така става, че все на Теб и на Фортисимо поемат разходите за минимум 20 човека хористи, диригент и друг персонал? Защо не поемат разходите и на много по-добри хорове от Бургас, като хор Милка Стоева?
Вече смятам, че има нещо увредено в Теб - да се докажеш, че си най-великата диригентка! Ама не си!