Образователната програма на ПБ: Религия в училище, нови изпити и учителски заплати на 125% от средната

Но част от големите промени са планирани чак за 2029-2030 г., а за редица намерения липсват конкретни разчети и механизми

Ключови думи: Прогресивна България, образование, Добродетели и религии, учителски заплати, национално външно оценяване, училища

Задължителен предмет Добродетели и религии, разширяване на националните външни оценявания и учителски възнаграждения на ниво 125% от средната заплата са сред основните образователни ангажименти в управленската програма на Прогресивна България. Плановете обхващат училищното, предучилищното и висшето образование и поставят хоризонт за част от промените до края на десетилетието.

Сред заявените цели са цялостно обновяване на учебното съдържание, промяна в начина на оценяване и насочване на обучението от запаметяване на информация към придобиване на умения. Предвидено е развитие на дигиталната и медийната грамотност, както и на познанията, свързани с изкуствения интелект.

Приеха въвеждането на Добродетели и религии

Една от най-конкретните идеи е предметът Добродетели и религии да бъде въведен от учебната 2028/2029 г., като подготовката трябва да приключи до юни 2027 г. В програмата присъства и подготвителен клас преди първи клас, чието начало е планирано за септември 2027 г.

Промени се предвиждат и при националните външни оценявания. Намерението е към българския език и математиката да бъде добавено съдържание от история, гражданско образование и природни науки. В програмата е посочен срок 2029 г., но не е уточнено дали става дума конкретно за изпитите след 7. клас и как ще изглежда новият формат.

Дигитализацията също заема сериозно място. Планира се въвеждане на изкуствен интелект за проследяване на резултатите на учениците, създаване на дигитално учебно съдържание и преминаване към по-широка дигитализация на документацията. Сроковете за част от тези намерения стигат до 2029 и 2030 г.

МОН внесе официално забраната за телефони и новите санкции за ученици

При детските градини се предвиждат еднакви изисквания към персонала, образователното съдържание и качеството. До септември 2028 г. трябва да има инструменти за проследяване на развитието на децата във всяка възрастова група. До края на същата година е планиран и нов модел за професионална подготовка по специалността Ранно детско развитие със съвместно участие на педагогически и медицински факултети.

В областта на приобщаващото образование програмата предвижда повече ресурсни учители, логопеди, психолози, социални педагози и други специалисти. Посоченият срок е януари 2030 г., но конкретен брой на необходимите кадри не е записан. Предвиждат се още повече помощници на учителя, достъпна физическа среда и помощни технологии.

Сред целите са превенция на отпадането от училище и пълен обхват на децата, които подлежат на задължително образование, с особен фокус върху учениците в риск. Предвидено е и постепенно преминаване към едносменен режим на обучение, както и инвестиции за превръщане на училищата в енергийно ефективни и самодостатъчни системи.

Учителите се готвят за стачка заради бюджета за образование

За педагогическите специалисти е записано възнагражденията да бъдат поддържани на равнище 125% от средната работна заплата за страната. Програмата предвижда още привличане на повече учители на възраст до 35 години, мерки срещу професионалното прегаряне и система, която да оценява ефекта от квалификациите на педагогическите специалисти.

Част от намеренията са поставени с конкретни срокове, но за други липсват подробности за финансирането и начина, по който ще бъдат изпълнени. Това важи и за обещанието за повече млади учители, специалисти за приобщаващото образование и инвестициите в училищната инфраструктура.

За професионалното образование се планира единен стандарт при обучението за част от професия за хора над 16 години и определяне на минимален брой учебни часове. Предвижда се и промяна в системата за оценка на качеството на образованието, като акцентът трябва да бъде върху реалния напредък на учениците. Срокът за тази система е 2030 г.

Промени са заложени и за университетите. Приемът и финансирането трябва да бъдат обвързани по-силно с реализацията на завършилите, качеството на обучението, научната дейност и потребностите на пазара на труда. Предвиждат се и законодателни изменения, свързани със стратегията за развитие на висшето образование до 2030 г.

Управляващите си поставят и задача да увеличат студентите в специалности, определени като важни за икономиката, включително инженерни, педагогически, медицински и природни науки. И при тази мярка крайният срок е януари 2030 г., а конкретният начин за стимулиране на кандидатите не е подробно разписан.

Образователната програма събира на едно място редица от темите, които системата обсъжда през последните години - учебни програми, изпити, учителски заплати, религия, дигитализация, изкуствен интелект и недостиг на специалисти. За значителна част от тях конкретните решения и необходимото финансиране тепърва трябва да бъдат разписани.