Москва видя промяна при Радев: България вече говори по-сдържано за Русия

Пилипсон обръща специално внимание на позициите на премиера Румен Радев за войната в Украйна. Според него от смяната на властта в София реториката - станала е по-прагматична

Ключови думи: Румен Радев, Русия, България Русия, Юрий Пилипсон, руско външно министерство, ТАСС, Украйна, война в Украйна, Коалиция на желаещите, санкции срещу Русия, Европейски съюз, Москва, София, българско правителство

България е променила тона си към Русия след идването на правителството на Румен Радев и вече заема по-сдържани и рационални позиции по войната в Украйна. Така Москва оценява първите месеци на кабинета, заяви пред ТАСС Юрий Пилипсон, директор на Втори европейски департамент на руското външно министерство. Руският дипломат вижда съществена разлика спрямо политиката на предишните български управления, но предупреждава, че според Москва все още е рано да се говори за реално възстановяване на руско-българското сътрудничество. Като основна пречка той посочва членството и обвързаността на България с общите решения на Европейския съюз.

Пилипсон обръща специално внимание на позициите на премиера Румен Радев за войната в Украйна. Според него от смяната на властта в София реториката към Русия е станала значително по-прагматична, а България вече поставя публично въпроса дали досегашният европейски курс да бъде продължаван без промяна.

„След като новото правителство, водено от бившия президент Радев, дойде на власт в България, реториката на София за Русия и кризата около Украйна стана по-сдържана и придоби по-рационален тон“, заявява Пилипсон.

Руският дипломат посочва като доказателство и призивите от София Европейският съюз да преосмисли част от подхода си към Москва. Тази оценка идва след поредица от изявления на Радев през последните месеци. Още през май премиерът призова Европа да започне преговори с Русия и заяви, че е настъпило време дипломатическите инструменти да получат значително по-голяма тежест.

Флагман.бг писа още през май за позицията на Румен Радев, че Европа трябва да започне разговори с Москва. Тогава премиерът обвърза въпроса и с икономическата цена на продължаващия конфликт и настоя европейските държави да поставят по-силен акцент върху дипломатическото решение.

Най-ясният знак за промяната дойде през юли, когато Радев заяви, че България няма място в т.нар. Коалиция на желаещите за Украйна. Премиерът отказа страната да участва във формата, който подкрепя продължаването на военната и финансовата помощ за Киев, като подчерта, че българското правителство предпочита усилията да бъдат насочени към дипломатическо уреждане.

Именно тази позиция Пилипсон откроява в интервюто си. Той използва изключително остра формулировка за Коалицията на желаещите, определяйки я като инициатива, която според Москва води към допълнителна ескалация. Това е позиция на руското външно министерство, а не неутрална оценка за международния формат.

Промяна има и при санкционната политика. През юли България постави резерви по 21-вия пакет ограничителни мерки на ЕС срещу Русия и Беларус. Правителството настоя да бъдат отчетени конкретни български икономически и транспортни интереси, а София успя да наложи позицията си по няколко спорни имена.

Флагман.бг проследи спора около новия санкционен пакет, при който България поиска руският патриарх Кирил, Вагит Алекперов и Искандер Махмудов да не попадат сред конкретните нови ограничения. Радев обясни решението не с политическа подкрепа за Москва, а със защита на българските интереси в енергетиката и транспорта.

Точно тук има важна граница между руската оценка и официалната българска политика. Кабинетът на Радев действително поставя под въпрос ефективността на част от санкциите и настоява за диалог с Москва, но Министерският съвет официално потвърди, че България подкрепя европейския натиск, който трябва да доведе Русия до сериозни преговори и прекратяване на войната в Украйна. Страната остава член на ЕС и НАТО и продължава да участва в общите структури за европейска и съюзническа сигурност.

Затова и самият Пилипсон охлажда очакванията за бързо размразяване на отношенията. По думите му по-умереният тон от София все още не означава възстановяване на политическите, икономическите и дипломатическите връзки в мащаба отпреди войната.

„Въпреки това е рано да се говори за възобновяване на взаимноизгодното руско-българско сътрудничество. В обозримо бъдеще това ще бъде възпрепятствано от високата степен на политическа зависимост на София от Брюксел“, заявява руският дипломат.

Последната формулировка е оценка на Москва. България е пълноправна държава членка на Европейския съюз и участва във формирането на общите европейски решения, включително чрез право на глас и възможност да поставя национални резерви. Именно това правителството демонстрира и при последния санкционен пакет, когато публично защити различна позиция по част от предложенията.

Сегашното изявление на Пилипсон показва, че в Москва внимателно следят външнополитическите движения на кабинета „Радев“ и очевидно виждат възможност за постепенно понижаване на напрежението. От руска страна обаче засега не говорят за рестарт, а само за промяна на тона. След години на рязко влошени отношения между София и Москва след началото на войната в Украйна, следващият тест ще бъде дали различната реторика ще доведе и до конкретни дипломатически или икономически стъпки.