Радев отказа на Макрон: България няма място в Коалицията на желаещите за Украйна

България принуди Брюксел да извади три имена от санкционния списък, а кабинетът обещава чувствително намаляване на дефицита през 2027 г.

Ключови думи: Румен Радев, Еманюел Макрон, Коалиция на желаещите, Украйна, военна помощ, санкции срещу Русия, патриарх Кирил, Вагит Алекперов, Лукойл, бюджет 2026, бюджетен дефицит, свръхдефицит, НАТО, Европейски съюз, Париж

България няма да се присъедини към Коалицията на желаещите и няма да поема нови ангажименти за военна и финансова помощ за Украйна. Това заяви току-що министър-председателят Румен Радев от Париж, където присъства на военния парад по случай националния празник на Франция по лична покана на президента Еманюел Макрон.

Радев разкри, че френският държавен глава го е поканил да участва във формата, който обсъжда продължаваща подкрепа за Киев и бъдещи гаранции за сигурността на Украйна.

„Аз лично получих покана от президента Макрон за участие в Коалицията на желаещите, но смятам, че мястото на България не е там“, заяви премиерът.

Той обясни отказа с позицията на правителството, че войната не може да бъде прекратена чрез постоянно увеличаване на военната помощ.

„Ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна. Ние не предоставяме такава помощ, защото вярвам, че решението на този конфликт не е в неговото продължаване с военни средства, а в силна дипломатическа инициатива, която да сложи възможно най-скоро край на ескалацията“, подчерта Радев.

Треска във Франция: Румен Радев е специален гост на Макрон за грандиозния военен парад

На въпрос дали България проявява интерес към създадената от Украйна и девет европейски държави коалиция за защита срещу руски балистични ракети, министър-председателят заяви, че решенията за колективната сигурност трябва да бъдат вземани в установените съюзнически формати.

„Предложения и идеи сме виждали много, но решенията се вземат в друг формат. България участва активно там, където се вземат решенията - в Европейския съюз и НАТО“, каза Радев.

Той благодари на Макрон за поканата да участва в честването на френския национален празник, който определи като символ на стремежа към свобода и демокрация.

Български гвардейци също се включиха във военния парад в Париж. Според Радев участието им постепенно се превръща в традиция и е знак за добрите отношения между България и Франция в областта на отбраната, сигурността, енергетиката и европейската политика.

От Париж премиерът коментира и преговорите по 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия и Беларус.

България бе заявила готовност да не подкрепи пакета, ако не бъдат отчетени резервите ѝ срещу включването на определени физически лица. След настояването на София от предложения списък бяха извадени руският патриарх Кирил, основателят на „Лукойл“ Вагит Алекперов и собственик на руска компания, която доставя части за софийското метро.

„За първи път България се заявява открито за своя национален интерес и за първи път виждаме, че няма нищо страшно в това“, заяви Радев.

Румен Радев и България показаха жълт картон на Брюксел заради Лукойл и патриарх Кирил

По думите му Европейският съюз е силен, когато държавите членки имат самочувствието да защитават аргументирано собствените си интереси.

„Те могат да бъдат силни само когато отстояват своя интерес, а това поведение се уважава от всички партньори. България вече защитава своя глас за една по-силна Европа, изградена от по-силни държави членки“, каза министър-председателят.

Радев постави под съмнение и ефективността на европейските ограничителни мерки, след като ЕС вече обсъжда 21-ви пореден санкционен пакет.

Според него всяко ново предложение трябва да бъде оценявано и според последиците за европейските икономики. Санкциите не трябва да причиняват по-големи щети на държавите, които ги налагат, отколкото на страната, срещу която са насочени.

„Когато обсъждаме 21-ви пакет санкции, трябва да си зададем въпроса защо стигаме дотук и какво се случва с предишните 20 пакета. Явно те не постигат целта си“, заяви премиерът.

Изваждането на трите имена от предложения списък не означава, че целият санкционен пакет вече е окончателно одобрен. България обяви готовност да го подкрепи, след като резервите ѝ бяха отчетени, но между останалите държави членки продължават разговорите по други елементи.

Смут в Коалицията на желаещите, гаранциите за Украйна остават неясни

Румен Радев коментира и острия политически спор около държавния бюджет за 2026 г. Той отхвърли исканията заложеният дефицит да бъде основно преразгледан между първото и второто четене в Народното събрание.

„Как да преразгледаме дефицита, след като той ни беше оставен от предишните управления и е много висок? Правим всичко възможно и сме изчерпали всички резерви, за да го намалим до една приемлива норма, която все пак остава над 3 процента“, каза министър-председателят.

Проектобюджетът предвижда дефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Европейските институции прогнозират дефицит на сектор Държавно управление от 4,1% през 2026 г. и продължаващо превишаване на допустимия праг през 2027 г.

Първият евробюджет на България предвижда дефицит от 5,7% и нови милиарди дълг

На 10 юли Съветът на Европейския съюз откри процедура при прекомерен дефицит срещу България. На страната е препоръчано да предприеме необходимите мерки и постепенно да върне показателя под европейския праг до 2029 г.

Радев определи процедурата като стандартен инструмент, прилаган и спрямо редица други държави членки. Той отхвърли критиките на политическите сили, които обвиняват кабинета, че е довел страната до сегашното финансово положение.

„Не приемам критики и акъл от партии, които доведоха страната до финансова катастрофа и до този свръхдефицит. Ние ще направим всичко необходимо, за да се справим“, заяви премиерът.

Борисов постави ултиматум на кабинета Радев: Бюджет с 3% дефицит или политически сблъсък

Правителството ще започне подготовката на бюджета за 2027 г. през следващите месеци. Радев обеща в него да бъде заложено чувствително намаляване на дефицита и ограничаване на необходимостта от нови заеми.

„Този бюджет ще бъде един силен аргумент, за да не се налагат такива санкции на България“, каза министър-председателят.

Изявлението в Париж очертава основните линии във външната и финансовата политика на кабинета - отказ от участие в допълнителни формати за военна подкрепа на Украйна, защита на българските икономически интереси при санкциите срещу Русия и обещание дефицитът да бъде намален с бюджета за 2027 г.