Регионалният министър: Няма да строим четирилентов път към Царево, а южната дъга за АМ "Черно море"

Държавата ще изгради 800 км магистрали, няма да се дават на концесия вече построени пътища, обяви арх. Иван Шишков

Ключови думи: Иван Шишков, АМ Черно Море, новини, Областна администрация Бургас, Флагман

Четирилентовият път от Бургас към Царево няма да има, а по-скоро ще се изгради южна дъга към новата АМ "Черно море", която държавата вече разглежда като трансграничен коридор между Румъния и Турция. Това обяви регионалният министър арх. Иван Шишков на брифинг в Областната администрация.

Той говори пред журналисти след работно съвещание с кметове и народни представители от Бургаска област.  На срещата местната власт е поставила въпроси за общите устройствени планове, финансирането по приложение 3 към държавния бюджет, грешки в кадастралната карта и проблемни довеждащи водопроводи.

Регионалният министър е поел ангажимент да разрешат тези казуси, според него те не изглеждат впечатляващи на национално равнище, но блокирали конкретни инвестиции. Неточна граница в кадастъра, липсващ парцеларен план или водопровод без уредено трасе могат да спрат път, канализация или обществена сграда за години, подчерта Шишков и обеща администрацията му да ускори съгласуването на процедурите, вместо проектите да остават между институциите. Особено внимание е било отделено на общите устройствени планове на черноморските общини, защото те определят бъдещото строителство, пътищата, инженерните мрежи и защитените територии, добави той.

Вижте още във видеото:

Втората голяма тема е била държавната инвестиционна програма за общински обекти по приложение 3. Министърът уточни, че допълнително финансиране ще получават проекти, които изпълняват ясни критерии и имат необходимата документална готовност. МРРБ вече обяви, че обсъжда пренасочване на 185 млн. евро от Програма „Развитие на регионите“ към тази програма. Подходът означава, че Община с технически проект, разрешение и приключени процедури ще има предимство пред обект, който съществува единствено като политическо обещание.

Кадастралните грешки се оказват не формален, а практически проблем за област Бургас. Областната администрация вече отчете, че явна фактическа грешка в кадастралната карта е забавила процедурата за основния ремонт на път II-73 между Карнобат и Сунгурларе. Подобни несъответствия влияят върху собствеността, отчуждаването и издаването на разрешения за строеж. Шишков заяви, че ще бъдат предприети мерки, защото неточностите пречат на държавните и общинските инфраструктурни обекти. Същият модел се открива при довеждащите водопроводи, за които кметовете са сигнализирали на срещата. Част от съоръженията преминават през частни имоти, нямат отразени сервитути или не разполагат с уредено трасе в кадастралната карта. При авария ремонтът се затруднява, а инвестициите за подмяна се бавят заради собствеността и липсващите планове. Министърът определи проблема като национален и обяви, че МРРБ започва промяна в начина, по който подобни обекти се уреждат.

Пътят III-906 между Дюлинския проход, Гюльовца, Каблешково и Бургас е най-напредналият от обсъжданите днес обекти. На 20 юли МРРБ издаде разрешение за основния ремонт на участъците от км 34+100 до км 42+140 и от км 42+800 до км 65+634. Това обхваща направлението от Гюльовца през Оризаре и Каблешково към връзката с път I-9 край Бургас. Държавата вече има договор за строителство, а по-ранните забавяния бяха свързани с разрешителни, проектни промени и техническа инфраструктура.

Обявеният работен график предвижда първо да се работи между Гюльовца и Каблешково, а след 15 септември дейностите да обхванат направлението от Бургас към Каблешково. Целият втори участък е с дължина над 31 километра и включва обновяване на мостове над река Бяла, напоителен канал, преливника на язовир Порой и река Ахелой. Договорът е за близо 84 млн. лева с ДДС, а срокът за изпълнение е 540 календарни дни. Тук разликата между обещание и инвестиционна готовност вече е видима - има проект, строител, разрешение и определен обхват.

Ситуацията с пътя от Бургас до Малко Търново е на по-ранен етап, въпреки че Община Бургас предаде концептуална документация на АПИ още през 2024 година. Разработката включва четирилентово направление и обход на Малко Търново, който трябва да извежда трафика към границата извън града. През 2025 г. държавата обяви начало на работа по скоростно трасе, а през 2024 г. България и Турция се договориха да действат съвместно за разширяването на граничния пункт. До момента няма публикуван завършен технически проект, окончателно трасе и стойност на цялата инвестиция.

След брифинга регионалният министър отпътува към Малко Търново, за да провери пункта и възможностите за неговото разширяване. Посещението идва в деня, в който през границата започва преминаването на лекотоварни търговски автомобили до 3,5 тона. Новият режим ще увеличи икономическата роля на пункта, но ще натовари инфраструктура, която и досега образуваше опашки през активните периоди. Разширяването на самия ГКПП няма да реши проблема, ако пътят към Бургас остане двулентов и без достатъчно възможности за безопасно изпреварване.

Шишков отказа да посочи предварителна цена за реконструкцията на пункта и свързаното с него пътно направление. „Първо трябва да имаме проект, да знаем какво ще правим, колко ще струва“, заяви той. По думите му обратният подход, при който първо се обявява сума, а после се търси какво да бъде построено с нея, е създал порочни практики в пътния сектор. „Инвестиционният процес не е политическа дъвка, а нещо много сериозно“, добави министърът.

Най-мащабната заявка от брифинга бе новата концепция за автомагистрала „Черно море“ като коридор от румънската до турската граница. Досегашното разбиране се съсредоточаваше върху липсващата връзка между Варна и Бургас, докато Шишков поставя към нея северно и южно продължение.

„Магистрала „Черно море“ трябва да обслужва две граници, а не два, макар и големи, града като Варна и Бургас“, каза той. МРРБ вече подготвя задание за частите, за които няма проектна документация. Към 3 август не са представени обща дължина, окончателен маршрут и прогнозна стойност на коридора. Известно е единствено, че държавата възнамерява да подготви проектите и паралелно да търси частен инвеститор.

Четирилентовото направление Бургас - Созопол - Приморско - Царево се обсъжда от местната власт поне от 2018 година. Кметовете на южните общини многократно предупреждават, че сегашният път не поема летния трафик и ограничава развитието на курортите. От днешното изявление на регионалния министър стана ясно, че това няма да се случи, а плановете са съвсем други - да се изгради магистралата до ГКПП Малко Търново, т.е. - около Звездец ще има една южна дъга, която ще тръгва от Царево преминава през с. Ново Паничарево и влива в аутобана край Звездец, маршрутът е около 50 км.

Министърът обвърза бъдещите магистрали с концесии и други форми на публично-частно партньорство. „Държавата няма как да финансира всички тези магистрали, които предстои да бъдат построени“, заяви той. Планът е бюджетът да плати проектирането, подробните устройствени планове и отчуждаването, след което избран концесионер да изгради, експлоатира и поддържа пътя за период от около 30 години. 

Шишков поставя АМ „Черно море“ в по-голяма национална програма за над 800 километра непроектирани или частично проектирани магистрали. МРРБ възнамерява да завърши започнатите обекти с бюджетни и европейски средства, а за новите трасета да търси инвеститори след подготовката на терените.

Министърът защити подхода с аргумента, че проектирането е най-евтината част, но без него нито настоящото, нито следващо управление би могло да започне законно строителство. Интерес към българските транспортни коридори вече е заявяван от компании и представители на Турция, Гърция и Китай.

Регионалният министър използва брифинга и за остра критика към управлението на пътния сектор през предходните години. Той припомни сигналите за незаконно строителство, раздадени аванси без проектна готовност и пътища с по-тънки от предвиденото асфалтови пластове. Според него държавата сега трябва едновременно да довърши наследените обекти и да подготви липсващата инфраструктура. „Наследството е изключително тежко в пътната инфраструктура“, заяви Шишков.