Изборният кодекс под прицел: Готвят се промени още в следващото НС

Ключови думи: изборен кодекс, промени, следващо нс

На фокус - промените в Изборния кодекс да започнат веднага след предсрочните парламентарни избори през април месец и в първите дни на 52-ото Народно събрание, а не да се правят в последния момент преди изборите. Около това се обединиха граждански инициатива и организации за гарантиране на честни избори по време на дискусия на тема "Активно гражданско общество и честни избори" в Народното събрание.

Александър Андреев, който е бивш председател на ЦИК силно разкритикува последните промени в Изборния кодекс. Той настоя дебатът по изменение в изборното законодателство да започнат още в началото на мандата на новото Народно събрание след предсрочните избори. Проблемът е в това, че в последния момент се изменят правилата и това води до липса на информираност и обществен консенсус, изтъкна Андреев.

"Доверието не може да се върне в последния момент. Има народни представители, които казват на сънародниците ни в чужбина, че няма да могат да гласуват, защото не внасят данъци е удар върху демокрацията и избирателите", посочи Александър Андреев.

Според него с технология не може да се върне доверието на избирателите. Това, което е съществено е гражданското образование сред младите, предложи бившият председател на ЦИК.

Той разкритикува затова, че ЦИК мълчи, а трябва да води разяснителна кампания за предсрочните избори. "Хубави са предложенията СИК да носят по-голяма отговорност, но няма да можем да намерим хора. От моя опит в ЦИК ще кажа, че има хора, които са без образование, без дом и които заради едно малко възнаграждение се предлагат, за да бъдат избрани", сподели Андреев.

Според него това, което може да се направи е подобряване обучението на членовете на СИК.

Ива Лазарова, член на Обществения съвет към ЦИК се съгласи с тезата на Андреев и заяви, че изборните правила могат да бъдат направени в по-подходящо време, а не в последния момент преди предсрочните парламентарни избори. Тя разкритикува и последните промени в Изборния кодекс с ограничаване правата на българските граждани в държави извън ЕС. "Ако промените се направят навреме, дебатът ще е много по-професионален", посочи тя.

Георги Пенчев, "Обединение за честни избори" даде "рецептата" за честни избори: технологията в изборния процес да отчита вярно гласа на избирателите и всички да вярват, че тази технология е преброила правилно намерения на гласоподаватели.

Пенчев заяви, че това, което разрушава доверието в изборите е конюнктурност, отговорността в публичното пространство и честотата на промените в изборното законодателство. "Не може грандиозни промени в изборния процес да се правят преди самите предсрочни избори", коментира той.

"Обединение за честни избори" предлага пет стъпки за честни избори: истински машинен вот, работещи секционни избирателни комисии, реална отговорност за нарушения, ЦИК да бъде реален гарант на изборите и прозрачност при правоохранителните органи.

Петър Славов от "Гражданска платформа" настоя да се помисли за обучението на членовете на Секционните избирателни комисии (СИК) за предсрочните избори. В по-дългосрочен период да се предвиди чисто съдебно минало за членовете на СИК, призова Славов. Той се позова и на получена информация от ЦИК, че държавата разполага с 12 827 машини за гласуване, така че нямало да има проблем във всяка една избирателна секция да има машинно гласуване.

Дора Райчинова от Фондация "Общество и сигурност" обърна внимание, че МВР остава извън изборните помещения. Големият проблем е разследването на изборните престъпления, посочи тя.

Според нея големият проблем за честните избори е, че от образуваните досъдебни производства, има само 115 образувани досъдебни производства, въпреки огромния брой сигнали от над 700. Следващият голям проблеми, по думите ѝ е, че според обществото МВР бездейства на предсрочните избори.