Над 18 000 души у нас страдат от хронична уртикария, НЗОК не покрива лечението

Ключови думи: нзок, заболяване, хронична уртикария

В България около 26 000 души страдат от дерматологичното заболяване хронична уртикария, от които с поставена диагноза за 18 200 души, посочиха експерти по време на форума „Хронична уртикария – от симптом към система“ в София. 

Според данни от реалната практика в България 80% от пациентите с хронична уртикария са жени, а 56% са на възраст 40-50 години, каза д-р Георги Славчев. 

Средният разход за пациент на година е 1122 лв. (средно около 94 лв. на месец). Общият разход за всички пациенти на година е 20,5 млн. лв. Годишните икономически загуби в резултат на нарушена работоспособност са 15,4 млн. лв., посочи Славчев. 

Лечението на заболяването не се покрива от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), препаратът е много скъп, пациентите го заплащат сами, посочиха експертите. За да се покрива лечението на хроничната уртикария от НЗОК, първата стъпка е заболяването да се признае като социално значимо, каза за БТА .алергологът проф. Георги Христов. 

Той обясни процедурата след това - фармацевтичната компания, която е притежател на разрешителното за употреба на лекарството, трябва или да го внесе за регистрация в България, или ако продуктът вече е регистриран, какъвто е случаят с този препарат, да представи документите в Съвета по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. След като Съветът определи реимбурсния статус на продукта, той влиза в положителния лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която в такъв случай ще е длъжна при определени условия, решени предварително, да заплаща лечението с този продукт на съответните пациенти. 

Лекарството е от групата на моноклоналните антитела. Генеричното название на продукта е омализумаб. Това е първото моноклонално антитяло, което е въведено в областта на алергологията и респираторната медицина, посочи експертът. Той добави, че продуктът е регистриран в България, но  няма реимбурсен статус по отношение на хронична и спонтанна уртикария. По отношение обаче на тежката астма, където продуктът също се прилага, има реимбурсен статус от НЗОК, каза проф. Христов. 

По отношение на получаването на реимбурсен статус за лечение на хронична уртикария процесът е в началото, уточни експертът. Професионалните общества не могат да подадат такова искане, то се подава от притежателя на препарата. 

В момента лекарството в България се произвежда от един търговец и ако той се откаже, пациентите остават без лечение. Затова търговците трябва да работят със специалистите и пациентските организации, за да има пресичане на интересите и гледане в една и съща посока, каза още проф. Христов.