Кога властта ще почне да изпраща на медиите бюлетин за качеството на въздуха в Бургас

Новата министърка Росица Карамфилова се фръцна на форум в Бургас в началото на май, отчете напредък с проект за качеството на въздуха ни, ръкува се с директора на РИОСВ Павел Маринов, но миризмите продължават

Ключови думи: бургас, качеството на въздуха, флагман, росица карамфилова, риосв бургас

На 14 май тази година новият министър на околната среда и водите Росица Карамфилова дойде в Бургас с добрата новина. Съобщи, че градът вече разполага с шест мобилни автоматични станции за измерване на специфични замърсители на атмосферния въздух. Те щели да позволят бърза реакция при сигнали за обгазяване и други инциденти, а обществото щяло да бъде информирано в реално време за качеството на въздуха.

Звучи отлично.

Само че възниква един закономерен въпрос – и какво от това?

Защото от началото на тази седмица социалните мрежи отново преливат от сигнали на бургазлии, събудени посред нощ от остри, задушливи и необясними миризми. Сякаш някой с подозрителна методичност избира именно часовете, когато повечето хора спят, за да изпуска във въздуха онова, което не бива да бъде усещано през деня.

Екоминистърът: Мобилните станции не измерват миризми, защото всеки човек има различна чувствителност

Реших сам да проверя дали обещаното "информиране в реално време" вече съществува. Влязох в интернет страницата на РИОСВ-Бургас с надеждата да открия леснодостъпен раздел, в който гражданите могат да проследят актуалните данни за качеството на атмосферния въздух. Не успях. Ако такава информация съществува, тя очевидно е скрита толкова добре, че остава практически недостъпна за хората, които най-силно се нуждаят от нея.

А прозрачността няма стойност, когато е скрита.

Ето защо настоявам за една проста, разумна и напълно изпълнима мярка. Властта трябва да започне да изпраща до всички регионални медии ежеседмичен бюлетин с резултатите от извършените проверки, отчетените замърсители, измерените стойности и предприетите действия. Без сложни таблици, без чиновнически език, без необходимост гражданите сами да издирват информация, която по право им принадлежи.

Подобна практика вече съществува. Всеки ден полицията изпраща до медиите подробни справки за престъпленията и произшествията през изминалото денонощие. Бургазлии научават своевременно кой е разбил автомобил, кой е откраднал кокошка и кой е пребит при пиянски скандал в комплекс „Меден рудник“.

Но информацията, която е несравнимо по-важна – какво влиза в дробовете на десетки хиляди хора всяка нощ – отсъства от публичното пространство.

Това е недопустимо.

Доверието не се печели с пресконференции и обещания за модерна апаратура. То се изгражда с постоянство, прозрачност и уважение към правото на обществото да знае. Всяка институция, която твърди, че работи в интерес на гражданите, трябва да разбира, че информацията за качеството на въздуха не е административна формалност, а въпрос на обществено здраве.

Новата власт има отлична възможност да докаже, че обещанията ѝ не са останали само в протоколните речи. Един редовен публичен бюлетин няма да реши проблема със замърсяването. Но ще покаже, че институциите нямат намерение да крият истината.

Защото бургазлии не искат много.

Искат само да знаят какво дишат.

И докато този въпрос остава без ясен и публичен отговор, настояването ни няма да стихне. Защото чистият въздух не е привилегия. Той е основно право на всеки.