В сребърната икономика има огромен потенциал за развитието на Бургас

Има две предизвикателства пред българския бизнес. Едното е трансфер на лидерство между поколенията. Второто е трансфер на знания – от възрастни към млади, казва популярният обучител Любомир Гетов

Ключови думи: любомир гетов, бизнес консултант, интервю, бургас, сребърна икономика

- Г-н Гетов, поздравявам ви за увлекателната и полезна лекция, която през уикенда събра в Арбанаси българските ротарианци, за да чуят как се преодоляват различията между различните поколения. Но защо за интервюто ни, вие ме поканихте в култово за Велико Търново кафене, което не се връзва никак с натюрела на града, нито с великата му история. Защо избрахте "Самурай"?

- За да опровергая на място масовото виждане, че в град като Велико Търново, където доходите не са високи, заведение, където кафето струва 5-5-и-нещо лева, не може да просъществува. Открих го преди 3 години и като видях какво правят момчетата тук, разбрах, че това е моето място. Това е доказателство, че във всеки град, където и да е, можеш да продаваш кафе „Гейша“ на 12 лв. чашката и можеш да продаваш наистина качествени неща на цени, които отговарят на качеството им. Не е въпрос на доходи, а на акъл, мерак и постоянство да наложиш марка, като „Самурай“. Но самураят е този, който вярва в собствените си сили и върви напред. И екипът тук е точно такъв! Уважавам ги и затова, когато съм в Търново, аз съм верният им постоянен клиент. 

- Какви насоки давахте на вашите клиенти като консултант, през последната нелека за бизнеса година?

- Лека година няма. Вече 16 години не съм чул някой да каже, че годината е била страхотна. Всеки път се казва, че имало проблеми и се молят догодина да е по-добре. Аз работя предимно с малък и среден бизнес като консултант. Разбира се, имам и големи компании – български и международни. Но моята лична мисия е да помагам на компании с персонал до 100 човека. Включително и тези момчета, в чието кафене се намирам – съветвам ги как да се позиционират, как да си правят маркетинга, въпреки че те не са мои клиенти. Не е задължително винаги да помагаш само с пари и за пари – понякога човек трябва да прави нещата про-боно, защото има фирми, които не могат да си позволят консултантската услуга. Имал съм случаи, в които съм го правил безплатно. Не е скъпо, повечето клиенти не виждат стойността в това, което им предлагам, особено в началото. Но имам и успехи. Човек винаги трябва да помага на стартиращия, на по-слабия.

- Как разбирате има ли смисъл да помагате безплатно?

- По очите на хората. Защото в очите се вижда доколко човек е готов да жертва време и усилия, за да постигне нещо. Често виждам угаснали погледи на хора, които вече 10-15-20 години правят бизнес. Надвили са си на масрафа, купили са апартаменти, вече нямат предизвикателства. Рядко консултирам такива хора, защото каквото и да им кажеш, отговарят с „Не ме занимавай с глупости“.

- Повече от 30 години правя интервюта с хора, които имат бизнеси по морето. Това са хотелиери и ресторантьори  от средния бизнес и по-нагоре, за нашите мащаби. Не съм чула в края на сезона някой някоя есен да каже, че сезонът е успешен. Напротив – все ужасно много губят и все се влошават условията за правене на туризъм, и все държавата е виновна. На какво се дължи този български негативизъм? 

- Българинът по принцип никога не е доволен от това, което има. Ние искаме да забогатеем за 3 месеца или за 3 години. Това, което в Швейцария или Гърция са постигнали за 30 години, в България искаме да се случи за кратък период. Затова в редица случаи се правят компромиси с качество и обслужване. Хотелиери са ме критикували – че не разбирам от техния бизнес, че нямало друг вариант. Сигурно е така. Но аз съм човек, който спи средно около 100 нощи в годината по хотели. Ако има човек, който да познава градския хотелски бизнес от страната на клиента – това съм аз. Виждам как се правят компромиси за левчето или за двата лева, което рязко сваля качеството.

- Обаче много често най-големите критикари на българския бизнес са хора, които никога не са излизали извън България.

- Водил съм обучения по целия свят, дори в Централна Азия. Узбекистан напр. е страна, където с драматични темпове нараства броят на туристите. Не само сравнявам с чужбина, а хотелите у нас един с друг. Ще ви кажа нещо просто – ако сутрин се събудиш с изкривен врат, защото в хотела възглавницата е едва 4 сантиметра дебела и на бабуни, колкото и добре да е обзаведено фоайето... Ако като пуснеш душа и всички струи са в различни посоки и не може да се задържи на стойката... Ако сутрин като отидеш на закуска и искаш да пиеш кафе, а ти кажат, че еспресото е платено... Нека е платено – но да е хубаво! Има дребни неща, които  са изключително важни за човек като мен, който често пътува. Българският сървиз не отстъпва, но манталитетът е такъв, че гледаме да направим за кратко време максималната печалба. Може би това се дължи и на несигурността за ситуацията в утрешния ден – кой ще е кметът, каква е геополитиката, накъде ще тръгне държавата.

- Бургаският кмет ще управлява това място около морето, докато е жив. Той превърна града в синоним на просперитет през последните нестабилни за държавата 10 години.  Посещавате ли Бургас и какво ви прави най-силно впечатление на тази територия?

- Да, поне 6-7 пъти годишно посещавам Бургас. Градът е изключително добре уреден в посока градоустройство, чистота, паркове, транспорт и т.н. Има едни дребни елементи по улиците - цитати от стихотворения, които правят впечатление. Но без да бъда остър – визията на много бургазлии ярко контрастира на красивия ви град. Като излъчване.

- Какво трябва да направим, освен да събуем незабавно анцузите и да смъкнем качулките?

- Особено през лятото имате наистина карикатурни местни герои.

-Да изкореним бургаската батка с татуси и по потник е невъзможно в бърз порядък, г-н Гетов.

-Това прави силно отрицателно впечатление. Иначе като инфраструктура Бургас е най-уреденият град сред големите градове в България. Това е град, който привлича и ще привлича все повече жители. Защото има условия за т.нар. потребители на „сребърната икономика“.

- Що за термин? Какво стои зад „сребърната икономика“?

- Това са такива продукти и услуги, които са обмислени и с дизайн да облекчат живота на хора на 60-65-годишна възраст, които все още са активни и които, подчертавам, разполагат с финансови средства. Това е специфична средна класа, която все повече се появява в България – хора, които са работили години и излизайки в пенсия не искат да останат вкъщи, искат да излизат, да пътуват. Бургас е един от градовете, които могат, със създадените условия, да привлекат такива хора, за да се насладят те на активните си старини. Познавам много столичани, които искат да напуснат София, защото тя е тотално непригодена за третата възраст. В селото нямаш социална среда, която е необходима на един вече пенсионирал се мениджър на западно представителство в София. Сребърната икономика е голям потенциал за града ви, но е много важно да се мисли какви потребности имат тези хора. Ако направиш хотел, в който очакваш да отсядат семейства с малки деца, възрастни хора няма да дойдат. Или ако креватът е висок едва 20 см, пак няма да се случат нещата, защото състоятелният възрастен човек държи на удобствата. Когато помислиш по този начин, привличаш този тип клиенти, а те са изключително лоялни. И те не идват само събота и неделя, а за цялата седмица, някои от тях ще си купят и имот, ако се чувстват тук добре. Те имат ресурси. Биха си продали имот в София, за да дойдат в Бургас. Макар че българинът по принцип не е мобилен – това е естеството на хората от Южна Европа, които са привързани към земята, към локалното.
Ако разгледаме чисто исторически – северните народи винаги са били номади, защото земята не е благодатна. А ако видим италианците, те винаги са били привързани към земята си. Сигурен съм обаче, че това в момента се променя и много хора на база на ценности и визия започват да се прелокират от лудницата в София и се ориентират към Бургас.

- Несъмнено сте интересен като бизнес консултант и треньор в областта на маркетинга, но защо решихте да изследвате в книга и различията между поколенията? Защо трябва да правим генерални изводи от това, до което вие сте стигнали, за да е успешен един бизнес, поверен в ръцете на екип от хора? Забавляват ли ви тези изследвания, аудиторията ви е голяма и виждам, че тя наистина се забавлява и следи изводите ви с огромен интерес?

- Забавлявам се с това, което правя. Избрал съм пътя на консултант и обучител, защото в годините, в които съм бил изпълнителен директор, в неделя следобед започваше да ме боли коремът - от притеснение за това какво предстои следващата седмица. А сега съм на обратен принцип – чакам с нетърпение понеделник. Книгата "Пропастта между поколенията" е основно базирана върху мои лични 10-годишни наблюдения в бизнеса. Аз виждам закономерности, които не правят впечатление на останалите клиенти. Наистина, разликата между ценностите на поколенията много се засили, макар винаги да е била голяма и съществуваща. Но преди ковид хората бяха по-толерантни един към друг и тези поколенчески конфликти не се проявяваха толкова силно. Сега това е сериозен проблем. Има две основни предизвикателства пред българската икономика. Едното е трансфер на лидерство между поколенията. Второто е трансферът  на знания – от възрастни към млади. Защото има много специфични знания, особено в производствените предприятия, които не се предават нататък. И това е съществен проблем. Всичко това е описано в книгата, давам съвети и призовавам хората да имат т.нар. „поколенческа емпатия“. В новата книга „Пропастта между поколенията и как да градим мостове между тях“ се опитвам да дам сечение на всички поколения – техните ценности, начин на комуникация – така че ние да проявяваме емпатия. Има конкретни съвети в тази насока.