След 230 г.: САЩ спират да секат монети от 1 цент

Ключови думи: сащ, монети, 1 цент, спира сечене

След повече от 230 години американските монетни дворове прекратиха производството на монети от един цент. Последното така наречено "пени“ беше отсечено в сряда във Филаделфия, с което приключва една от най-дълго съществуващите парични традиции в историята на Съединените щати, предава БТА.

Американският президент Доналд Тръмп разпореди тази мярка още през февруари, след като Министерството на финансите изчисли, че производството на най-малката монета в обращение струва вече около четири цента - четири пъти повече от номиналната ѝ стойност. Основната причина за това са високите разходи за мед и цинк, от които е съставен съвременният едноцентов номинал.

Според решението на Белия дом производството на "пени“ се преустановява по икономически съображения, тъй като монетата все по-рядко се използва в ежедневните разплащания и натоварва държавния бюджет.

Министърът на финансите Брандън Бийч заяви, че последните отсечени монети ще бъдат предложени на търг, а постъпленията ще бъдат насочени към програми за опазване на културно и историческо наследство. Последните "пени“, които са били пуснати в свободно обращение, са отсечени още през юни, предава dnes.bg.

Въпреки това монетите от един цент ще продължат да бъдат законно платежно средство, като в обращение в момента се намират приблизително 114 милиарда броя.

Едноцентовата монета има дълбоки исторически корени. Тя е пусната в обращение за първи път през 1793 г., а от 1909 г. върху нея е изобразен бившият президент Абрахам Линкълн - символ на американската държавност и демокрация.

В бъдеще американските фирми ще трябва да закръгляват крайните цени до следващата по-голяма монета - петцентовата („никел“) - при плащания в брой. Някои представители на търговските асоциации обаче вече изразиха недоволство от липсата на ясни инструкции от страна на правителството относно начина на прилагане на новото правило.

Американски медии съобщават, цитирайки прогнозата на производителя на монети, че спирането на производството на едноцентовите монети ще спести на държавата около 56 милиона долара (приблизително 50 милиона евро) годишно.

Исторически контекст и икономическо отражение

Решението на Съединените щати има не само финансово, но и символично значение. То бележи края на една епоха, в която дребните монети играеха важна роля в изграждането на националната идентичност и финансовата култура.

"Производството на парите в брой трябва да следва логиката на времето – а времето вече е дигитално,“ коментират американски анализатори, според които решението е част от по-широката тенденция на преход към безкасови плащания и оптимизация на държавните разходи.

Експерти обаче предупреждават, че символичният заряд на решението е значителен: монетата с лика на Линкълн е не просто платежно средство, а историческа и културна икона, част от националната памет. Затова се очаква последните екземпляри да бъдат търсени от колекционери, като цената им на търг може да надхвърли номиналната стойност хиляди пъти.

Темата за премахването на най-дребните монети се обсъжда и в Европа. В редица държави от еврозоната, сред които Финландия, Нидерландия, Словакия, Ирландия, Италия, Белгия и Естония, плащанията в брой вече се закръгляват по закон до най-близката стойност от пет цента. Макар монетите от един и два евроцента да продължават да бъдат законно платежно средство, в много страни те постепенно изчезват от ежедневна употреба.

Данни на германската "Бундесбанк“ показват, че около 80 на сто от монетите от един цент и 75 на сто от монетите от два цента в Германия не са в обръщение – те се съхраняват у дома, губят се или се използват за дарения.

Германската централна банка и Националният форум за парите в брой отново повдигнаха темата в началото на годината. 

"Икономическите и екологичните разходи за производството, опаковането и транспортирането на монетите от един и два цента са несъразмерно високи спрямо тяхната стойност,“ заяви членът на Управителния съвет на "Бундесбанк“ Буркхард Балц, цитиран от ДПА.

Според него премахването на дребните номинали би направило паричния оборот по-ефективен и устойчив, като същевременно ще намали административните разходи за търговците и банките.

Не всички обаче споделят това мнение. Търговската асоциация HDE заяви, че "не се застъпва активно за въвеждане на правило за закръгляване, тъй като нечетните цени често са инструмент за конкуренция в търговията на дребно“.

Същевременно представители на потребителските организации отбелязват, че много хора не обичат да носят дребни монети, тъй като това забавя плащанията и създава неудобства в ежедневието.

Според последните проучвания на Евробарометър мнозинството от европейските граждани подкрепят премахването на монетите от един и два цента. Основните аргументи са икономически, но и екологични - добивът и обработката на метали за дребни монети имат висока въглеродна следа при минимална реална полза.

Данните на Европейската централна банка сочат, че монетите от един и два цента представляват над половината от всички монети по брой, но едва около 7 процента от общата им стойност.

Решението на Вашингтон вероятно поставя началото на нова тенденция в глобалната парична политика, при която държавите все по-често преценяват не само номиналната, но и реалната стойност на парите. /БТА