Ако си мислите, че българските катаджии са подкупни, не сте виждали свръхнаглите сърби

Там няма „кво праим ся“, а директно ти казват сумата, която да им дадеш на ръка, обяснявайки ти „Тук не е Европа“

Ключови думи: сърбия, подкуп, катаджия

Ако си мислите, че българските катаджии са нагли и подкупни, жестоко сте се объркали. До онзи ден и аз бях на същото мнение, докато не видях с очите си как в чужбина те изнудват за жълти стотинки. 

Това пише бургазлията Петър Иванов в рубриката ни „Вашият сигнал до Флагман.бг“. Младият мъж си организирал балканско пътешествие, но останал крайно разочарован от сръбските полицаи. Почивката му е била огорчена точно на прибиране – на няколко километра от България, причината – поискан подкуп от катаджии. 

„Бяхме на екскурзия в няколко държави, като решихме да пътуваме с кола. В неделя вечерта, на 26 октомври, докато се прибирахме към България през Сърбия, малко преди границата, ни спряха полицаи. На задната седалка бяха двама мои приятели, които спяха. Полицаят – на средна възраст, нисък и леко пълен, нито се представи, нито нищо. Започна да ни говори на сръбски, но с тон, все едно ни се караше. Дадох му документите, накара ме да отворя задния прозорец, за да види седящите там. Директно им светна в очите с фенера. Каза нещо на сръбски, първо не успяхме да го разберем, после показа колана и каза някаква сума. Те бяха си махнали коланите и реално бяха в нарушение. Катаджията обясни, че има глоба и ако се плати на ръка на момента, тя е 5000 динара – 84 лева. По друг начин не можело. Ние се възмутихме, че иска да му дадем парите на ръка. Обяснихме, че не носим в брой и предпочитаме да платим после по банков път или на границата, но с карта, както става по белите държави. Отказа ни. След като му казах, че навсякъде по света може, защо не и в Сърбия, с много нагъл тон той ми отговори „Тук е Сърбия, тук не е Европа“. Тоест закони тук не важат, явно това искаше да ми каже. Приятели бяха ме предупредили, че в сърбия катаджиите са много нагли и да внимавам с тях. Ако ме спрат и искат да ме глобят, направо да им дам 10-20 евро и да не се занимавам с тях. Да ама мен тази несправедливост ме изяжда отвътре. Той не просто ми намекна за подкуп, а директно си ми поиска пари, които ние нямахме в брой. В крайна сметка след известно време спорове, на колегата му му писна и каза да не се занимава с нас, а да му платим с карта и да се приключи. Уж не можеше, а се оказа обратното. Когато не получиха поисканата сума, се съгласиха на този вариант. Отидохме в кабинката, въведе сумата на пос терминала и платихме – 5000 динара на човек, тоест общо 10000 динара. От картата ми бяха дръпнати малко над 180 лева. Ако бяхме се съгласили да дадем поисканата сума, щеше да ни излезе наполовина по-евтино. В Сърбия няма „И кво правим ся“, а директно поискана сума. Когато ги попитах как се действа при положение, че нямам пари в брой, както и в дебитната карта, ми обясниха, че трябва да чакам до сутринта – да отвори КАТ и там да действам. Стори ми се безумно, но явно такива са правилата там. И така – преминаването през Сърбия ни струваше близо 200 лева само заради непоставен колан. Но предпочитам да си платя глобата, отколкото да им пълня гушите на наглите катаджии“, пише нашият читател Петър Иванов.