Партия на шофьорите се паркира в чешкия парламент и в новото правителство

„Автомобилистите“ са културен феномен, съчетаващ носталгията по старите дизелови времена и протестния инстинкт срещу „елитите“

Ключови думи: чегия, партия, шофьори, българия, министри

В Чехия вече има политическа формация, която не просто обещава да „кара народа напред“, а буквално влезе в парламента на четири колела. Motoristé sobě – или „Автомобилисти за себе си“ – партия, създадена едва през 2022 г., измина кратък, но бърз път от гаражната реторика до високите етажи на властта. На парламентарните избори отпреди десетина дни тя спечели 6,7 % от вота – около 380 хиляди гласа – и така получи 13 от общо 200 депутатски места.

Новият политически сезон в Прага вече се очертава като шумен не само заради шума на двигателите. Победителят в изборите – милиардерът Андрей Бабиш – обяви, че ще формира тричленна коалиция. Неговото движение ANO („Да“) ще държи девет министерски кресла, националистическата „Свобода и пряка демокрация“ (SPD) – три, а Motoristé sobě – цели четири. Така партията на шофьорите не просто се „паркира“ в парламента, а направо влиза в гаража на изпълнителната власт.

В политическия пейзаж на Централна Европа „Автомобилистите“ изглеждат като куриоз, но всъщност са логичен продукт на времето. Първоначално те се прочуха с обещанията си да премахнат велоалеите, които, според тях, „изкуствено отнемат място за автомобили“. Плакатите им показваха усмихнати шофьори, фона на магистрали и автосервизи, превърнати в сцени на предизборни митинги.

После Motoristé sobě разшириха посланията си – срещу „диктата на Брюксел“, срещу „зелената сделка“, срещу ограниченията върху двигателите с вътрешно горене. За мнозина това звучеше не като ексцентричност, а като здрав разум. Все пак Чехия е страна, чиято индустрия живее от автомобилното производство. Когато Брюксел говори за електромобили, Прага чува риск за хиляди работни места.

„Автомобилистите“ са не просто партия – те са културен феномен, съчетаващ носталгията по старите дизелови времена и протестния инстинкт срещу „елитите“. Техният език е езикът на волана, на пътната карта и на автосервиза. И докато за някои това изглежда комично, за други е символ на идентичност и устойчивост в епоха на ускорен преход.

Любопитното е, че подобна партия може да се окаже не чак толкова чужда и на българския политически пейзаж. У нас от години съществуват шофьорски групи и сдружения – активни, шумни, влиятелни в социалните мрежи. Те имат своите герои, свои „битки“ за пътни права, свои врагове в лицето на велосипедисти, пешеходци, АПИ, тол системата или КАТ. Засега спират на червеното пред политиката. Но дали утре няма да запалят двигателя и в изборната надпревара?

В крайна сметка, чешкият пример показва, че в Европа вече няма твърде малки ниши – има само добре таргетирани послания. Motoristé sobě превърнаха недоволството на шофьорите в идеология, а мириса на бензин – в аромат на власт. И докато в Прага се подготвят за новото правителство, в София може би вече някой лъска регистрационните табели на бъдещата партия „БГ Шофьори“.

Дали и ние няма да видим скоро как популизмът се качва на волана - с включени фарове и без предпазен колан?

Още от автора:

Можем ли да опаковаме бургаския мост в стила на Кристо?

Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?

Общинските съветници избягаха от отговорност и оставиха бургаските писатели без дом