Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен?

Архимандрит Дионисий загуби поста председател на патриаршеската катедрала през 2016-а, какво ще се случи сега?

Ключови думи: заря, бургас, българия, софия, църква, синод, дионисий, митрополит арсений

Тема в развитие

Ще реагира ли Синодът след бургаската заря или стандартът му е двоен? Христос Воскресе! Стотици се събраха пред храм „Св.св. Кирил и Методий“, за да посрещнат Великден Ще засияе ли небето над Бургас от заря на Великден? Вадят пожарогасителите от катедралния храм

Заря ще радва Бургас на Великден, Арсений не се страхува от критики

виж още

скрий

Над Бургас гръмна заря. Не заради Трети март, не заради Нова година и не заради шампионска титла на някой местен отбор. Гръмна, за да подчертае една (уж) смирена по природа поява – тази на новия сливенски митрополит Арсений. Огън над храма, светлина от небето, пищност в името на духовността. Някои го нарекоха „възкресение на егото“. Други просто си запушиха ушите.

Въпреки многократните, почти апокалиптични молби на местните жители за скромност и отмяна на зарята, в Бургас гърмяха не хорове ангелски, а пиротехника от последен клас. Дни наред гражданите протестираха масово, но възпитано – с постове, коментари, фейсбук реакции. Ала митрополит Арсений стоеше непоколебим като крепостна кула, надвиснала над разума.

Държа да подчертая, че бургаското недоволство беше неорганизирана, спонтанна реакция. Единствено местната структура на партия Възраждане се опита да го яхне, но се изгуби в масовката. Въпреки всичко новият владика остана с ината си, демонстрирайки пълно незачитане на мнението на бургазлии. Нещо повече: по доста неадекватен начин той се сравни със самия Христос. Ето какво каза Арсений пред Флагман.БГ в навечерието на големия празник: 

"Не се страхувам от критики. И Христос беше критикуван! Веднага казаха, че Христос не е възкръснал, веднага сложиха стража на гроба Господен, за да не би да кажат, че Господ е възкръснал, а са откраднали неговото тяло. Още тогава се намериха такива, които да помрачат Възкресението. Това нас не ни плаши".

Подтекстът е ясен – ако говорите срещу мен, говорите срещу Бог.

Но нека се върнем малко назад във времето, когато едно подобно пиротехническо вдъхновение се оказа катализатор за църковен процес. Тогава Флагман.БГ пръв видя и чу какво се случи над катедралния храм "Свети Александър Невски" в столицата.

Кой сътвори страшния гаф тази нощ – Светият Синод или Президентът

Годината е 2016-а, мястото – София, времето – Великден, виновникът – архимандрит Дионисий.

Архимандрит Дионисий: Аз поръчах зарята на Великден, струваше 2000 лв.

Неговата заря му коства поста председател на патриаршеската катедрала и бе осъдена от Синода като светотатство. Последва духовен „домашен арест“ в манастир и публично порицание. Оттогава Великден не е отбелязван с илюминации в нито един български град.

Сега, когато историята се повтаря със същата пиротехника и по същото време, с нетърпение очаквам да видя как ще реагира Светият синод. Защото случаят е идентичен с този на Дионисий. И ако Синодът, който практически е в същия състав, както тогава, си замълчи, това ще означава, че не уважава собствените си решения.
 

Кой е Арсений?

Биографията му, впрочем, не е скучна. На 11 август 2007 година той е подстриган за монах от митрополит Николай Пловдивски. Оттогава не се е отделял от него и за минута. По-късно става духовен надзорник на Пловдивската епархия, както и председател на митрополитския храм „Света Марина“. 

По всичко личи, че Арсений е почитател на доброто PR покритие. Като бивш директор на Пловдивската православна телевизия, той добре знае, че камерата обича ефектите. А що се отнася до смирението – то явно е за проповядване, не за практикуване.

Но да се върнем на големия въпрос – ще реагира ли Синодът? Или правилата важат само за онези, които не са „наши хора“? Ако Дионисий бе наказан за същото, какво спира архиереите да приложат реципрочна строгост към Арсений? Или страхът от митрополит Николай е по-голям от страха Божий?

Арсений оглави Сливенската митрополия, към която се числи и Бургас, след кончината на уважавания мъдрец дядо Иоаникий. Очакваше се да го наследи Агатополският епископ Йеротей. Самият дядо Иоаникий дълги години го подготвяше за свой заместник. Междувременно избухнаха вътрешно църковни междуособици, започна задкулисна борба на лобита. Светият синод прие наредба, променяща кардинално правилата на епархийския вот. Тя отмени старата църковна традиция в изборите за митрополит да участва клирът и народът от местните духовни околии. И в крайна сметка дясната ръка на пловдивския митрополит Николай стана сливенски владика. 

Очакванията към Арсений бяха и са прости – да покаже, че е пастир, а не режисьор. Да служи, а не да се показва. 

Повечето бургазлии обичат морето, истината и тишината. И като че ли не приемат добре, когато някой им свети отвисоко. Особено ако този някой се държи така, сякаш Бог му е личен съветник по връзки с обществеността.

Сега остава да разберем дали Светият синод ще свали ръцете си от очите и ще приложи собствените си правила за всички. Или просто ще се престори, че на Великден небето над Бургас е било тихо и тъмно.

Предстои да видим и следващите стъпки на Арсений, но очевидно го очаква много работа, докато ни убеди, че притежава качества на духовен водач.

В едно може да е сигурен. Освен смирени, в Бургас има свободни и мислещи хора, които не си мълчат.