От дървения кей до най-големия порт в България - историята на Бургаското пристанище

Същинската модернизация започва в средата на Втората световна война, а днес е обект със стратегическо значение за плаването в Черно море

Ключови думи: бургас, пристанище бургас, бмф порт бургас, история, порт, българия

Най-старото и най-голямо модерно пристанище в България продължава да се развива с бързи темпове. Генералният план за развитието на Пристанище Бургас, голяма част от което се стопанисва в наши дни от „БМФ Порт Бургас” ЕАД, предвижда поетапно разширение и дигитализация на операциите, интеграция със съществуващата железопътна мрежа и въвеждането на устойчиви, нисковъглеродни технологии. Практически това е най-стратегическия портал на България и един от най-динамично развиващите се хъбове в региона на Черно море. Но как се е развил този порт през годините от неговото създаване, откъде изобщо тръгва идеята точно тук да се намира най-голямото пристанище и каква е историята му?

Корените на Пристанище Бургас са дълбоко свързани с икономическото и индустриално израстване на страната ни в годините след Освобождението. Реално още в Османския период тук съществува пристанище, което помага на търговците да продават зърно, сол и дървен материал. То представлява нищо повече от няколко дървения кея, които обслужват сравнително малки търговски лодки. Ведна след заветния 3 март 1878 г. обаче новата държава рязко осъзнава потребността от създаване на модерно морско средище, което да свързва производствата в страната с европейските пазари и така се заражда идеята за порта в Бургас.

Още 2 години по-късно започват първите инженерни проучвания. През 1894 г. Народното събрание одобрява проекта на френския експерт Адолф Герар, който по онова време е инспектор на пристанището в Марсилия и съветник към Министерството на обществените сгради, пътища и съобщенията”. Реалният старт на дейностите започва през 1895 г. с Указ №7 на княз Фердинанд. Градските легенди разказват, че с пристигането на княза в Бургас, той си донесъл няколко двойки гларуси и заръчал да бъдат оставени на остров Св. Анастасия. Някои „винят” именно него за това, че днес в Бургас изобщо има гларуси, но това едва ли отговаря на истината.

Пристанището е тържествено открито на 18 май 1903 г. - 25 години след Освобождението. Първоначално то разполага с басейн с площ около 60 хектара, три кейови места с обща дължина 590 метра и максимална водна дълбочина от 7.5 метра. До Втората световна война то не претърпява особени промени и това е донякъде логично, тъй като в този период не е имало толкова големи технологични пробиви по отношение на пристанищната инфраструктура. По време на войната обаче става ясна крещящата нужда от модернизация.

През 1941 г. са доставени първите електрически кранове „Шкода”, които са с капацитет от 3 тона. Това променя изцяло дейностите на порта, които се превръщат в механизирани и капацитетът се повишава драстично. До онзи момент всички дейности са се извършвали само ръчно от докерите, което освен много трудоемко, е отнемало и много време.

Очаквано, първото мащабно разширение на порта започва след края на войната - през 1946 г., вече по време на БКП. Стартира се с увеличение капацитета на складовете и добавяне на нови такива. Приблизително по същото време, паралелно започва и новият етап от механизацията, който приключва през 1953 г. и завършва с внос на съвременна техника и увеличение на обработващия капацитет, като се намаля и тежкия физически труд за работниците. Съвсем не е случайно, че в този период Бургаското пристанище е първото в страната, което внедрява автоматизирани системи за управление. А самият Бургас се налага като индустриален пристанищен град.

В периода 1962-1965 г. пристанището става национален център за износ на индустриални и селскостопански стоки и достига площ от 76 000 кв.м. Редом с откриването на Нефтохимическия комбинат е изграден и въведен в експлоатация нефтения терминал в парк „Росенец”, който тогава обслужва кораби с дедуейт до 75 000 тона и е стратегически проект за енергийната сигурност в страната. През следващите години допълненията към Пристанище Бургас са поетапни.

През 1969 г. е въведена в експлоатация складовата база в Лозово, а междувременно в самото пристанище са внедрени около 50 нови механични средства за обработка на товари, с които допълнително се увеличава производителността, като в същото време намаля тежкия физически труд на работниците. И така стигаме до същинския индустриален разцвет на порта. Той условно се случва в периода 1970-1980 г. и това се дължи на ускорената индустриализация на България в тези години.
На 5 септември 1974 г. е открито официално пристанището за насипни товари, което е оборудвано с модерни немски и италиански кранове. То осигурява механизирана обработка на въглища, руда и фосфати. 4 години по-късно комплексът е отличен с орден „Георги Димитров” за изключителен принос към икономиката. През 1980 г. влиза в експлоатация „Западно пристанище”, специализирани за товари като метали, дървени трупи и фериботни операции.

Отчетите за 1980 г. посочват , че пристанищния комплекс работят малко над 2 000 човека. Разрастването на пристанището и на товарооборота през него допринася значително за социалното и устройствено развитие на града. За пристанищните работници се строят общежития. В новостроящите се жилищни комплекси се строят блокове, в които в последствие се отдават жилища на млади семейства.

С настъпването на 21 век идват нови предизвикателства. От ключово значение е интеграцията в европейската транспортна система. През 2005 г. е завършен Терминал 2А, изграден със заем от Японската банка за международно сътрудничество на стойност 14,3 млрд. йени. Той е оборудван за високопроизводителна обработка на насипни товари – въглища, руда, клинкер и др.

През следващото десетилетие държавата предприема стъпки към модерно публично-частно управление. Двата основни терминала – Бургас Изток-2 и Бургас Запад – са предоставени на концесия на „БМФ Порт Бургас“ АД, като договорите осигуряват устойчивост и инвестиционна сигурност. Концесиите са удължени през 2019 г., което позволява на оператора да развива и разширява инфраструктурата с дългосрочна перспектива.

Един от най-мащабните инфраструктурни проекти в новата история на порта е изграждането на нови корабни места на терминал „Бургас Изток-2“ -  №34 и №35,  завършени и въведени в експлоатация през 2018 г.. Те са създадени по специален проект за нуждите на Тенгизшевронойл (ТШО) и са предназначени за обработка на тежки извънгабаритни модули и проектни товари. 

Тази година беше завършено и пуснато в експлоатация корабно място №28 на терминал „Бургас Запад“. Проектът, реализиран с подкрепата на програмата Connecting Europe Facility (CEF), включва модерна площадка за контейнерна обработка, дълбочина до 15,5 м и подобрена жп връзка. Кей №28 осигурява възможност за обслужване на по-големи кораби и п и позиционират пристанището като водещ логистичен център в региона на Черно море.