Разкарайте бордовете на държавните дружества, преди да ни вдигнете данъците

Тези тихомълком си прибират големите заплати и винаги минават между капките, но... не е луд тоя, който яде баницата, а оня, дето му я дава

Ключови думи: бордове, разпуснете ги, преди да вдигнете данъците, анализ

Според икономиста Лъчезар Богданов в България има над 700 държавни и общински предприятия и повечето от тях са бреме за бюджета и данъкоплатците. Тежък реликт от едно минало, което никога не си отиде. Вместо да бъдат двигатели на икономиката, те се превърнаха в бездънни ями – затъват в загуби, трупат дългове, източват субсидии. Вместо да дават пример за ефективност, тези дружества са инкубатори на корупция и уютни пристанища за „наши хора“ – верни партийни войници, роднини и любовници.

Тази есен все по-често и все повече независими експерти предупреждават: разходите на България вече не могат да бъдат покрити от приходите. Догодина изборът ще бъде безмилостно ясен – или данъците ще се повишат за всички, или държавата ще трябва да свие администрацията си и да се лиши от част от собствените си излишества.

Но данъчното бреме у нас и без това не е леко. Тази седмица преподавателят по данъчно право Пламен Донев припомни, че под една или друга форма държавата и сега прибира 50 % от изработеното от българите. В такива времена властта е длъжна да даде личен пример на лишение. Защото е цинично първо да поиска от гражданите „да пристегнат колана“, а самата тя да продължава да пирува на наш гръб.

Едно от най-очевидните и болезнено символични места за рязане са именно бордовете на държавните предприятия. Формално, всяко дружество си има изпълнителен директор. На практика обаче, той е заобграден от цял ешелон бордови членове. Това са хора, чието възнаграждение не зависи от постигнати резултати (говори се за петцифрени заплати), чиято оперативна роля е мъглява, а отговорността – размита в колективни решения. Икономическа експертиза се среща там рядко. Партийна вярност – винаги.

Тези бордовици странят от публичност. Тихомълком си прибират големите заплати и винаги минават между капките. Но не е луд тоя, който яде баницата, а оня, дето му я дава…

Ето един показателен пример: само под шапката на спортното министерство, което е сред най-скромните като бюджет, съществуват пет държавни дружества. А в бордовете им има двайсетина хрантутници. Ако е така в малките министерства, представете си картината при енергетика, транспорт или здравеопазване.

Сметката е проста: ако тези паразитни структури изчезнат, държавата ще спести десетки милиони левове годишно. Пари, които днес безшумно изтичат към партийните обръчи. Пари, които утре властта ще поиска от нас, под формата на нови данъци.

Ето защо гражданите имаме моралното право да кажем:

Първо разкарайте бордовете. После елате да говорим за данъци.