Нова дигитална чума залива България - какво е "Брейнрот"

"Шимпанзини бананини", "6-7", безсмислени видеа - това е само част от речника и ежедневието на децата ни

Ключови думи: Брейнрот, шипнзини-банани, проблем, деца, феномен, мозъчно гниене

Навсякъде по детските площадки, коридорите на училищата и дори в детските градини се чуват абсурдни фрази: „Шимпанзини бананини!“, „6-7!“, „Skibidi bop yes yes yes!“. Може би звучи като весела детска игра, но зад тези на пръв поглед безобидни фрази се крие явление, което експертите все по-често определят като дигитална епидемия – Брейнрот (от англ. brain rot – „мозъчно гниене“).

Ако не сте запознати с "Брейнрот", това  не е медицински термин, а културен феномен, който описва влошаването на когнитивните способности и мисловните процеси. Последствията, при които се развива е прекомерна консумация на нискокачествено и свръхстимулиращо онлайн съдържание. Характерните визуалициации са абсурдни, шумни и хаотични видеа с ярки цветове, бързи преходи и повтарящи се звуци. При видеа, от такъв тип са характерни с безсмислени фрази, които се повтарят без контекст. Мимове (от англ. Meme - трендове, които „не означават нищо“, но се разпространяват светкавично)

Тук може да видите видеа тип Italian brainrot, където на екрана се случват 5-6 неща едновременно.

Тенденцията започна преди около две години в САЩ като част от TikTok културата и бързо се разрасна сред. През последната една година тя достигна и България, а през последните шест месеца навлезе масово в ежедневието на децата. Истински притеснителното е, че дори деца, които нямат достъп до смартфони или таблети, вече „попиват“ тази култура - в училищния двор, в детската градина или по време на междучасие.

Темпото на този тип видеа е бързо, те често са с кратка продължителност - под 30 секунди, но съдържат огромен обем от хаотична визуална и звукова информация, която съдържа деградивната повторяемост на нищо съдържаща информация. "Брейнрот", не разива фантазията на нашите деца, не развива мисленето им. Повторяемостта на фрази, песни и ефекти се използват в хиляди видеа, което превръща тяхното запомняне в навик, често без осъзнаване.

Брейнрот не е просто дигитална мода, а има реални последици, за които е важно родителите и учителите да си дават сметка. Сред тях са затруднена концентрация – децата свикват с краткотрайна стимулация и трудно задържат внимание за по-дълги задачи.

Сред негативните последици се проявява затруднено общуване – предпочитат кратки, странни фрази пред реален разговор.

Влошена памет и мисловна дейност са част от симтомите. Мозъкът не може да обработи и съхрани свръхстимулиращата информация. Крайният резултат е изкривено възприятие за реалността – животът започва да изглежда „по-бавен“ и „по-скучен“ в сравнение с дигиталния свят.

Най-лошото е, че много родители дори не подозират, че децата им са потопени в тази нова "култура". Други я подценяват, считайки я за „невинна детска забава“. Истината е, че реакцията на обществото трябва да е информирана и балансирана.

В някои училища например, вече се предприема забраняването на използването на фрази като „6-7“, след като ученици ги използват масово, без причина. В контраст - други ги интегрират в учебния процес, за да „дезактивират“ магията им – като ги използват в упражнения по писане или математика. Тоест прави се опит за адаптация, но на сляпо.

А Какво реално може да се направи?

Важно е родителите и учителите да разпознават сигналите – ако детето повтаря странни фрази, отказва да чете или да се съсредоточи, може би е време за дигитален детокс;

Трябва да се установят ясни правила за времето, което децата прекарват пред екрана и да се наблюдава точно какво съдържание се гледа.

Спорт, настолни игри, книги, срещи с приятели са добра алтернатива. Акцентът трябва да е на реалните преживявания, защото те са най-доброто противодействие на дигиталната свръхстимулация.

В същото време много често забраните предизвикват бунт и още по-голямо желание да се прави забраненото. Вместо това родителите се съветват да обяснят защо някои видеа не са полезни и как мозъкът има нужда от почивка.

Дали обаче е възможно да се постигне това, предстои да разберем.

Очаквайте след малко експертно мнение от психолози, които работят с деца.