Може ли в Бургас да се мерят повече показатели на въздуха? Ако да, защо не се прави?
Въздухът е първата ни храна и когато питаме „Какво дишаме?“, не задаваме капризен, а най-основния, екзистенциален въпрос
Тези дни в публичното пространство прозвуча статия на журналиста Димчо Райков – глас, който отдавна следи пулса на бургаското ежедневие и болките му. В нея, между редовете за качеството на въздуха, особено силно отекват две изречения на директора на РИОСВ, Павел Маринов:
„Дали да се разшири палитрата на замерваните вещества трябва да реши Изпълнителната агенция по околна среда. Иначе уреди за мониторинг на въздуха в Бургас има достатъчно.“
Кратка реплика. Но и като всяка краткост – опасно наситена със смисъл. Защото тя съдържа едновременно признание и отстъпление: признание, че техническата инфраструктура съществува, и отстъпление от отговорността тя да бъде използвана в пълния си капацитет. Излиза, че станциите тук – тези безмълвни свидетели на нашия въздух – могат да ни кажат повече, но мълчат по административно предписание.
Възможно е да греша. Възможно е да има невидими пречки – бюрократични, технологични, финансови. Но тогава изниква въпросът: защо, след като са невидими за нас, никой не ги прави видими? В обществото липсата на информация е почвата, в която най-добре растат съмнението и тревогата.
Да, понякога вероятно сме параноични. Понякога онова, което носи нощният вятър, може да е просто неприятно за обонянието, без да е опасно за дробовете. Но как да се уверим в това, когато знаем, че измервателната апаратура стои, способна да каже истината, но истината остава неизказана?
Въпросът не е само в науката, а в доверието. Доверието се печели не с успокоителни формулировки, а с прозрачност и данни. Когато мерим повече, знаем повече. Когато знаем повече, живеем по-спокойно. А спокойствието, в свят на шум и напрежение, е по-ценно дори от най-скъпите инфраструктурни проекти. Защото спокойствието е кислород за духа.
Ако действително разширяването на мониторинга зависи от Изпълнителната агенция по околна среда, тогава нека гражданите, кметството, общинският съвет, неправителствените организации и всеки, за когото Бургас не е просто адрес, а дом – да поискат това заедно. Историята на града познава мигове на единодействие, в които бурите отстъпват.
Нека не забравяме: здравето и спокойствието са първични блага. Те са почвата, в която израстват работоспособността, икономиката, културата, дори мечтите. Без тях пътищата са само асфалт, болниците – само сгради, а парите – само хартия.
Въздухът е първата ни храна. И когато питаме „Какво дишаме?“, не задаваме капризен, а най-основния, екзистенциален въпрос.
Не е масовия вид с ,който ни се хвърля прах в очите уж замервайки го !
Часовете на миризми и спецификата им (подобно на безин и разтворители-ВРЕДА)също доказват Корупцията в политиката и измерванията (в този ред).
Ключът за бараката е скрит в местната власт.
q p
U
Парадоксът е, че с обществени пари са закупени измервателни станции, които са извън контрола на гражданите и основно не работят или не работят в малките часове на деня и петък и събота вечер.
Улиците не се мият, а и за какво ли да се мият като целият град е превърнат в строителна площадка. Прахоляка между Билковата аптека и Трапезица е като димна завеса, ама не е само там.
Абсолютно прав е 10 за назначенията и конкретно в случая.
Но със сини и зелени зони за пълнене на грйберасткста каса….
На овцете и говедата гласували за ГРОБ
….ЧЕСТИТО