Зелен лабиринт на мястото на Дупката – дотук не срещнах по-добра идея

Aко площад „Тройката“ по своята функция няма как да бъде сенчест, то Дупката – тази празнина, която толкова години чака своя смисъл – може да бъде оазис

Ключови думи: лабиринт, дупката, бургас, идея

В един свят, пренаселен с бетон и шум, сивота и повторение, в който човешките обиталища все по-често заприличват на безлични архитектурни ехо-камери, нуждата от поезия в градската тъкан става не просто естетическа, а екзистенциална. Бургас, този странно романтичен южен пристан, има шанса – и привилегията – да бъде различен. Да продължи да поема дръзката роля на град, който мечтае на глас.

И точно тук, на мястото, познато на поколения бургазлии като „Дупката“ – тази рана в сърцето на града, зейнала между спомена и бъдещето – се заражда идея, която има потенциала да стане събитие.

Зелен лабиринт!

Не мол, не поредната площадка, не нещо скучно и компромисно. А живо, дишащо пространство, в което природата и въображението си подават ръка.

С продуцента Николай Урумов се познаваме добре от времето, когато снимаше в Бургас филма „Петя на моята Петя“ с пълното съдействие на Общината. Веднъж си говорихме за Дупката в центъра на града. Той ми подхвърли почти приказната идея там да бъде изграден лабиринт от живи растения. Подкрепям я напълно. Дори бих я надградил – този лабиринт може и трябва да има сърце. Сянка. Изящна чешма. Красиви пейки, на които да седиш с книга или мисъл. Храсти, оформени като скулптури. Пътечки, които не просто водят нанякъде, а разказват.

Пробив! Сагата с Дупката в центъра на Бургас може да бъде разрешена до месец

Защото лабиринтът е не просто структура. Той е метафора.
На търсенето. На себе си. На посоката.
На града, който се преоткрива.

Има неща, които могат да бъдат направени „по план“. Има други, които се правят със сърце. И с усещане за време и място. В момент, когато светът осъзнава все по-дълбоко необратимите климатични промени, зеленият лабиринт е не просто арт инсталация. Той е глътка живот.

Бургас се променя. Температурите растат. Регионът вече живее в нов климатичен ритъм – по-близо до субтропичното, отколкото до умереното. Природата отговаря – с бананови дървета, които виреят безпроблемно под открито небе. Това не е куриоз. Това е знак. Че градът може да се превърне в градина. Че зеленото е бъдещето.

            Време е за пълна  промяна на Дупката в центъра на Бургас

  И ако площад „Тройката“ по своята функция няма как да бъде сенчест, то Дупката – тази празнина, която толкова години чака своя смисъл – може да бъде оазис. Място на прохлада, на игра, на размисъл. Идеята напълно кореспондира с концепцията за създаване на „зелени коридори“ и допълнително градско озеленяване – нещо, което кметът Николов предвидливо и мъдро е заложил в управленската си програма, по която съм работил и аз.

Лабиринтът е древен символ. От Крит и мита за Тезей и Минотавъра, през бароковите градини на Европа, та до кинематографични съновидения като „Лабиринт“ и „Сиянието“. Той е пространство на загадка, но и на изход. На тайнство, но и на яснота.
И Бургас може да има своя.

Първо във Флагман! Вижте трите варианта за бъдеща визия на пл. Тройката и историческата "Дупка" на Бургас

Но не като капан. А като убежище.
Място, където децата тичат в смях, а възрастните намират уединение.
Където туристът спира за снимка, а местният – за глътка прохлада и нова мисъл.

Идеите – както растенията – се нуждаят от грижа. От вяра. От хора, които вярват, че градът не е просто място, а култура.

Аз ще продължа да засаждам идеи. И да ги отглеждам.
Свои или чужди – няма значение, ако са добри.
С надеждата, че някой ден ще видя как покриват с живот онова, което някога е било празно.

И тогава, в самото сърце на Бургас, може да има не просто лабиринт.

А жив спомен, който диша, расте и води напред.