Крум Зарков: Радев допусна грешка, но сам си е виновен!

Геополитическата дилема подменя реалните проблеми на България, подчерта Зарков

Ключови думи: Крум Зарков, еврото, референдум, Румен Радев, Конституционен съд, политическа криза, Възраждане, геополитика, антикорупция, България, Народно събрание

Референдум за въвеждането на еврото в България няма да има, тъй като той е конституционно недопустим и вече съществува значително мнозинство в Народното събрание, което не просто го отхвърля, а демонстрира консолидация. Оттук нататък всички действия по темата няма да имат правни последици, а единствено политически, заяви в ефира на БНР Крум Зарков – бивш министър на правосъдието и досегашен секретар по правните въпроси на президента Румен Радев.

„Стратегическият дебат, за който президентът спомена, няма да се случи – защото той вече се е състоял. Всяко притеснение или критика е легитимна, но у нас, в България, не се води дебат по нито един въпрос – и това е същинският проблем на нашата демокрация. Невъзможността за същинска дискусия е резултат от практиката на политическите сили да делегитимират всеки опонент“, подчерта Зарков в предаването „Политически НЕкоректно“.

По негово мнение президентът Радев е допуснал грешка в преценката си относно предложението за референдум, но това остава негова лична отговорност. „Той е български президент и не се влияе от външни сили“, категоричен беше Зарков.

Бившият министър на правосъдието отбеляза още, че Румен Радев има политически потенциал и споделя убеждението, че алтернативата на настоящия модел трябва да бъде антикорупционна, но без резки геополитически завои. По негови думи, онези, които виждат зад всяко събитие намеса на Русия, не се различават по нищо от онези, които съзират във всичко влиянието на „посолството“.

„Заменете „посолството“ с Брюксел, с митични същества, с комунисти, фашисти – и ще получите същия резултат. Нашата демокрация страда от това, че партиите подменят същинския дебат с противопоставяне на "за" и "против" спрямо въображаем зъл заговорник, който уж е замислил да ни вкара или изкара от някакво геополитическо пространство. Това води до пълно принизяване на обществената дискусия – до обикновена размяна на лозунги между агитки“, допълни той.

По темата за върнатото предложение за референдум от председателя на Народното събрание, Зарков изрази категорично несъгласие: „Наталия Киселова нямаше правото да направи това, което направи. Но трябва да разбираме, че тя е председател, избран от петата по сила парламентарна група. Очевидно решението ѝ е повлияно от партиите, които формират настоящото мнозинство – ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-НН. Те се опитаха да се скрият зад гърба ѝ, но това беше излишно – и без това щяхме да стигнем до Конституционния съд“, обясни Зарков.

Макар и да подчерта, че не поставя под съмнение искреността на президента, той прогнозира, че евентуалното сезиране на Конституционния съд няма да доведе до съществени правни промени: „Дори и КС да върне въпроса в парламента, там го чакат 171 души, които ще го отхвърлят. Но ще се произведе политически ефект – и не съм сигурен, че този ефект е търсен от президента.“

Според Зарков предстои опит за изкуствено нагнетяване на напрежение, което да се пренесе на улицата под формата на граждански протест. „Ще се заговори за революция. Въпросът е: кой политически играч има интерес това напрежение да излезе извън парламентарната рамка? На пръв поглед изглежда, че това е партия "Възраждане", която превърна противопоставянето на еврото в политическа кауза. Но всъщност ще спечелят онези, които търсят легитимност, каквато не могат да получат чрез избори. Те отново ще ни поднесат мантрата за пазителите на евроатлантическата стабилност. А когато гражданите се страхуват от улично напрежение, когато има брожения, мнозинството е склонно да приеме дори неприемливото – само и само да има мир. И така неприемливи политици се превръщат в приемливи, защото обещават спокойствие.“

По думите на Крум Зарков битката за дневния ред в българското общество предопределя бъдещите управленски конфигурации: „Ако основният въпрос е "Запад или Изток", възможните коалиции и решения са едни. Ако дневният ред е "корупция или антикорупция" – то възможностите са напълно различни.“

Именно поради тази причина, според него, някои кръгове умишлено поддържат противопоставянето Изток-Запад, защото това им носи дивиденти – те създават парламентарни съюзи, които изглеждат неестествени, но са възможни благодарение на подменения дневен ред.

„Хитростта им е, че България върви на Запад и без нуждата от специални декларации на 171 депутати. Но на силните на деня им се сервира още легитимност“, каза Зарков.

Той коментира и правителството, определяйки го като "сглобка по политически характеристики". „Имаме премиер, който изглежда умерен и уравновесен, но е подложен на натиск от истинските политически лидери – онези, които не са в правителството, а пред асансьора на парламента. Те търсят начин легитимно да заемат позиции, които смятат, че им се полагат – места с официален надпис: "министър-председател", "вицепремиер", "министър".“

По думите му, тези, които в момента упражняват властта, ще бъдат атакувани именно от политически играчи, за които се счита, че няма как сами да достигнат до управление – или не им се позволява. „Очаквам това правителство да се лута между моменти на стабилизация – когато говори за Европа, и кризи – когато стане дума за съдебната система“, заключи Зарков.