Тъжен ден за България, отиде си голям поет

Тодор Чонов, който бе явление в българската поезия, ще рецитират стихове в измеренията на духа с Добромир Тонев, с когото бяха неразделни

Ключови думи: Тодор Чонов, Христо Стоянов, поет Пловдив

Днес е тъжен ден за България, защото загуби един голям пловдивски поет. Печалната вест огласи Христо Стоянов във Фейсбук.

„Този свят е напуснал поетът Тодор Чонов... Беше се свил в Рогош и само съседката му знаеше за смъртта му. Никъде в медиите ни вопъл, ни стон“, сподели писателят. 

„Чонов е явление в българската поезия. Бяха неразделни с Добромир Тонев, въпреки десетгодишната им разлика в годините. Знаеха стотици стихотворения наизуст. Рецитираха в "Кристал" - Клуба на дейците на културата в Пловдив“, припомня той.

„Чонов намери и Добри починал в дома му, след като не бе дошъл на срещата им. Не знам кой е намерил Тошо, но мисля, че Добри го намери и си го взе. Сега ще играят на клечки и ще рецитират стихове...“, пише Стоянов. 

Тодор Стоянов Чонов е роден на 29.01.1945 г. в с. Рогош, Пловдивско. Завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", следдипломна квалификация на тема "Особености на редактирането" в Института за повишение квалификацията на работещите в печата, Москва, СССР и "Управление на градове с население над 300 хиляди жители" по международната програма на Университета в Южна Каролина, САЩ. Бил е шофьор, машинист на пътно-строителни машини, фабричен работник, коректор, редактор, завеждащ редакция "Българска художествена литература" при Държавно издателство "Христо Г. Данов", управител на вестник "Глас" и кмет на район "Централен" - Пловдив. 

Учредител е на студентски литературен клуб "Гео Милев" - Пловдив и негов пръв председател от учредяването до края на следването си. Учредител (възстановител) на Радикалдемократическата партия - Пловдив и на сегашното Дружество на Пловдивските писатели и негов председател, както и председател на читалище "Христо Ботев - Пловдив. 

Носител е само на първи награди от всички литературни конкурси, в които е участвал, не са много участията му - 5-6 в първите години от включването му в актуалния литературен живот. 

Автор е на сборниците със стихове "Изпит" (1977), "Тревожен кръг" (1980), "Сълза" (1983) и "Ъгъл" (1988), удостоена с литературната награда "Пловдив". Членувал е в Дружеството на преводачите - Пловдив и в Съюза на българските писатели.

НЕЦЕЛУНАТ
Разбираш ли, във всеки случай
ще те излъже моят вид. 
Ревнив съм като келяв турчин, 
опасен - като динамит.
Вървя към теб – самонадеян, 
неподражаем, несравним, 
необходим – като идея 
и като теб необходим.
И ако в нощ  такава, лунна
не ме целунеш, ще се спра. 
И ще умра аз - нецелунат! 
... А може и да не умра!