Защо небето е синьо, а Космосът - черен

Синята светлина се разсейва повече от другите цветове, защото пътува с по-къси, по-малки дължини на вълните

Ключови думи: Космос, учен, лорд Рейли, Слънцето

Английският учен лорд Рейли е първият, който частично обяснява защо небето е синьо. Това се случва през 1870-те години. Без да се задълбочава във физически формули и сложни понятия, НАСА обяснява това явление с доста прости думи. Може да си мислим, че слънчевата светлина изглежда бяла, но в действителност тя се състои от всички цветове на дъгата. И когато слънчевата светлина достигне земната атмосфера, тя се разсейва във всички посоки от всички газове и частици във въздуха. 

„Синята светлина се разсейва повече от другите цветове, защото пътува с по-къси, по-малки дължини на вълните. Ето защо виждаме синьо небе през повечето време“, казват учените. 

Защо небето е синьо през деня, а черно през нощта? Не е тайна, че Земята се върти не само около Слънцето, но и около собствената си ос. Когато Слънцето е под хоризонта, светлината му вече не осветява атмосферата над нас. По този начин няма нищо, което да се разсейва, а самата атмосфера не свети. Ето защо виждаме нощното небе като тъмно, осветено само от естествената светлина на луната и звездите. 

Но може да възникне логичен въпрос: ако звездите са толкова ярки, защо космосът е черен? Космосът няма атмосфера, която да отразява и разсейва слънчевата светлина, обяснява американският частен Union University в щата Тенеси. Тъй като е вакуум, няма въздух, прах или други частици, които да участват в този процес на Земята. Светлината идва от звезди и галактики, но те са разположени на огромни разстояния една от друга, с тъмнина между тях. Това е една от причините Космосът да е черен. 

Освен това Вселената се разширява и светлината от далечни обекти остава в диапазон, който е просто невидим за човешкото око. Този ефект се нарича Доплерово изместване. Следователно, дори ако светлината имаше достатъчно време да достигне Земята, пак нямаше да можете да видите светлината на най-далечните звезди със собствените си очи. И нощното небе няма да бъде напълно осветени. 

Учените смятат, че в крайна сметка всички звезди ще потъмнеят – тези като Слънцето съществуват само около 10 милиарда години. Очаква се след трилиони години Вселената да потъне в мрак. В това далечно бъдеще ще съществуват само звездни останки и черни дупки