Не остана институция, в която да имаме доверие

Ключови думи: доц стойчо стойчев, политолог, анализ, избори, българия, конституционен съд, интервю

Когато гръм удари – решението на Конституционния съд за дисквалифицирането на 16 депутати, влизането на „Величие“ в НС – как ехото не заглъхва – всеки ден по студията се явяват политици и анализатори, конституционни съдии, безпрецедентно се появи и самата председателката на КС. Както отбеляза един колега, докладчикът по делото за оспорване на изборите не се е явявал само в „Ергенът“.  Напрежението расте, дългосрочно от това губи демокрацията. За анализ на ситуацията през последните десетина дни, които разтърсиха България, trud.bg разговаря с доцента по политология в СУ „Св. Климент Охридски“ Стойчо Стойчев, който е и ръководител на лабораторията по изборни системи и технологии.

- Какви са основните ви изводи от сагата с редовността на изборите на 27 октомври 2024 година, доцент Стойчев?

- Не мисля, че се е сложил край на напрежението, напротив, то ще нараства. Напрежението при нас е константна величина, в последната седмица в него се включиха допълнителни играчи, които досега не бяха участвали – Конституционният съд и Централната избирателна комисия. Формира се някаква нова линия в политическата поляризация в обществото – едните са поддръжници на КС, другите – на „Информационно обслужване“, така излиза. Но в живота не всичко е черно или бяло – няма някой, който да е 100 процента прав, а друг 100 процента да бърка. Има някакви нюанси, но те се размиват в това общо противопоставяне. И тук не става въпрос само за резултатите. От демократичната практика, включително и в САЩ знаем, че колкото пъти се броят бюлетините, винаги излиза различен резултат. Това не е защото някой е сменял нещо, просто един човек по един начин разбира дали една бюлетина е редовна, друг – по друг начин. Колкото пъти различни хора броят бюлетините, те ще имат различни интерпретации за валидността им, и това променя резултата. Никога не може да се достигне до обективната истина, защото не е възможно, но второ, това, което се прави, е да се разколебае и без друго крехкото доверие в изборите като легитимен инструмент за смяната на властта. Защото демокрацията се основава точно на това. Както през Средновековието легитимността на властта се основава на Божията воля, така в съвременния демократичен свят изборите казват кой има правото да управлява.

- Но при нас все по-често улицата определя дали едни избори са легитимни?

- Цялата работа при нас идва от погрешното схващане, че легитимността на изборите трябва да се признае на първо място от гражданите. Което не е точно така. Защото сме представителна демокрация и не управляваме директно, а управляваме чрез наши представители, така и легитимността на изборите се гарантира пак чрез наши представители. Ако партията, за която аз съм гласувал е приела за легитимен изборния резултат, тогава аз нямам основание да оспорвам този резултат. Това е базов принцип. След като партията, за която съм гласувал е приела изборния резултат, оттам нататък аз за какво да го оспорвам? Това едно на ръка. Но как партиите изразяват своето отношение към изборния резултат? Ако една партия не приема изборния резултат, тя не ходи в съда да жали два мандата, а не си встъпва изобщо в мандатите.  Защото всъщност казва – тези избори са опорочени и аз няма да взема тези мандати, защото взема ли мандатите, аз легитимирам изборния резултат. Изключително мизерно е всички партии, които са влезли в парламента и са си взели тихо и кротко мандатите, след това да хукнат да подават жалби. Значи те са приели резултатите, ама след това са си рекли – дай да касираме някъде, та да мога да измъкна нещо повече... Това е такова дребно хитруване и мишкуване, че няма кой да им се хване като го представят за велико геройство. Геройството е ако категорично са против да не влизат в парламента. „Величие“ сега би трябвало да кажат, че няма да влязат в парламента, защото изборите са били опорочени. Това е отхвърляне на изборния резултат.

- Но партиите участват в броенето на гласовете в СИК?

- Така е, те имат достъп до самите бюлетини. Големите основни партии имат свои представители в над 12 000 секционни избирателни комисии, в една комисия има представители средно на 8 партии. Това са към 100 000 души в цялата страна. Тези хора са изпратени от своята партия да броят нейните гласове и да гарантират, че тя ще приеме изборите. Това означава, че партии, които оспорват изборите в секции, в които са изпратили свои представители, трябва да се сърдят сами на себе си, защото техният човек в СИК е подписал протокол, който според тях е с невярно съдържание и е фалшифициран. Работата в секциите е колективна, ако един фалшифицира протокола, какво правят другите? Пляскат с ръце или са отишли за сандвичи и вода? Гаранцията, че аз ще приема протокола е, че съм изпратил във  всяка секция преброители, които да стоят и да внимават. Ако някой подкупва моите представители или ако аз не мога да намеря 12 000 читави представители, къде съм тръгнал да управлявам държавата? Това означава, че партиите базово нямат капитал. Не говорим за ГЕРБ и ДПС, освен тях на този клон са още 7-8, барабар с ППДБ и ИТН. Тези партии са отговорни и това да прехвърлят отговорността към втори и трети е безумно. Искат да направят СИК професионални, защото много вярват в професионализма. Професионалистите от НАП например абсолютно безпристрастни ли са, или съдиите и прокурорите? Ако една професионална администрация започне да прави избори, всички медии ще гръмнат, че Пеевски си е купил избиратели и че произвежда избори за себе си... Така че ето ти цялата картинка. Партиите участват в надпреварата в изборите и това как ще приемат изборния резултат означава дали изборите са легитимни или не. Футболните клубове избират президента на БФС, а не футболните фенове.

- Кой спечели от всичко това и кой загуби?

- Дългосрочно губи демокрацията. В България има много хора, на които това им е целта. Те обясняват – ето докъде ни докара демокрацията, до корупция, до престъпност, изборите са нагласени, партиите са подкупени, следователно с демокрацията доникъде не сме я докарали. Тоя сценарий се играе поне сто години и го гледаме не само в Европа, а и в Латинска Америка – как един демократичен режим се обвинява в корупция, след това – че партиите фалшифицират изборите, след което се установява някаква авторитарна власт с аплодисментите на народа, защото след като всички са корумпирани, не ни трябва този режим. И алтернативата я има, има откъде да се поучим. А когато се засилват такива настроения и се рекламира авторитарното управление като възможност е ясно, че губят демократичните институции. При всички положение публичните институции, които участва в процеса за редовността на изборите, не могат да излязат като бели ангели от него.

- Като че ли президентът май се изживява като такъв бял ангел...

- Самият президент, подкопавайки доверието в демокрацията, подкопава и доверието в себе си. Той се прави, че не е от този свят и само изборите, на които той е избран, бяха честни. Всички други са манипулирани и фалшифицирани. На кого ги продава тия, на патките в Славяново ли, не мога да разбера.  Но той явно не усеща, че нагласите срещу демокрацията ще пометат и него и няма да дойде като спасител. Радев си мисли, че ще спечели нещо от цялата тази работа. Напротив, губи и той. Постила пътеката за някой друг да дойде, но ние не знаем кой е.

- Привидното затишие в отношенията Радев-ГЕРБ бе нарушено тези дни. Най-напред Бойко Борисов заяви, че „заговорът успя и ни ограбиха. И тук президентът Румен Радев не може да продължава с лицемерието си, защото неговите конституционни съдии направиха това“. След това Деница Сачева апелира президентът да не се държи като анализатор и критичен коментатор на процесите, особено тогава, когато има подозрения за това, че може би също е част от определени задкулисни влияния. Как ще коментирате тези изявления?

- Те сигурно усещат някаква динамика в КС кой ги е свършил тези неща и си мислят, че тези от президентската квота в КС са прокарали това решение. КС е сглобен от квоти – на парламента, на президента и на съдебната власт. Половината партийна система признава съда и не признава прокуратурата, другата половина не признава съда, а признава прокуратурата. В КС винаги има някакъв вид дебнене на кого му изтича мандатът, кой кога встъпва и кой за какво отива. Хората трябва да разберат, че КС не е съд, а е някакъв вид арбитраж, нещо като горна камара на парламента. Осем от 12-те лица в КС са назначени от парламента и президента не като юристи, може и да са с юридическо образование. Това е политически орган, работата му е да се произнася дали даден акт е противоконституционен или не, а не да брои бюлетини. На нас ни се внуши, че той трябва да брои бюлетините, защото броял по-качествено от СИК. КС сам се вкара в изборите, защото си създава прецеденти, така че един път като е броил бюлетините и това е минало, ще ги брои и следващ път. Но не му е работа да брои бюлетините, той можеше да каже – тук не са валидни резултатите, касираме вота. Най-добре би било изцяло да касират изборите, значи нещо е тотално опорочено, но ти малко си го омазал тук-там и нещата са ОК. Или да се касират изборите в секциите, в които се видяха нарушения.

- Решението на уравнение с едно неизвестно показва, че ако в 2204 секции е имало 16 нередовно избрани депутати, в 12 879 секции, колкото са в цялата страна, нередовните депутати биха били 93...

- Да де, ама те не касират избори, а пренаписват резултати. Това пренаписване означава, че КС нещо е обявил незаконно, нищо, че накрая го е облякъл в необходимата форма. От тази гледна точка според мен КС влезе в роля, която не му е присъща. Това си личи – цяла седмица конституционни съдии обикалят телевизионни студия да защитават позицията си, което означава, че усещат, че има нещо нередно в нея. Защото ако позицията беше желязна, няма какво да обикалят и да я обясняват. Обяснява се нещо, което не е в ред. КС не е светая светих, в една демокрация светая светих са изборите.

- Остана ли институция в България, чийто рейтинг да не е сринат в последните години?

- Имаше действително такива институции, които въпреки падането на рейтинга на всички останали държаха своя. Това бяха БНБ до 2014 година, Конституционният съд – до 2025 година, ЦИК до 2023 година. В момента никаква институция не остана в България, в която да имаме някакво безоблачно доверие и да има рейтинг, който да се базира на автентично одобрение.

- Каква ще бъде според вас съдбата на мнозинството, съответно – на правителството с подкрепата само на 121 гласа?

- Възможно е да издържи, в момента виждам сплотеност в парламентарните групи на мнозинството – ГЕРБ, ИТН и БСП. Те действат сплотено и в цялата криза играха в един отбор. Единствените, които изразяват колебание, са ДПС-ДПС. Въпросът е доколко те ще останат твърди в подкрепата си, доколко ще я преосмислят. Колкото до допълнителни гласове, те явно ще идват от Пеевски. На него така му е най-добре и изгодно.

- А може ли ППДБ или поне ДБ да бъде резервната гума?

- Имаше опция да са в мнозинството и да не се говори с ДПС-ДПС, но това не стана. Те две години спорят кой свали Денков - дали той самият си подаде оставката или други го свалиха. По същия начин сега се опитваме да реконструираме някакви спомени кой развали преговорите за кабинета „Желязков“ – дали ГЕРБ, дали ППДБ... Само някакви спомени. Въпросът е занапред какво ще стане.

- Когато въпросът опре до еврозоната, няма ли ППДБ да предпочетат те да подкрепят правителството, а не Пеевски?

- Той сега в момента е опрял ножът до кокала по въпроса за еврозоната. За еврозоната основно трябва да се приеме бюджетът, да се види какъв ще е дефицитът и до края на годината този бюджет да се изпълнява, да се демонстрира, че имаме фискална стабилност. За да бъде подкрепен бюджетът от  ППДБ, мнозинството ще бъде принудено да се съгласи с някои техни искания между първо и второ четене.

- Виждате ли седнали на една маса Кирил Петков, Костадин Костадинов, Ивелин Михайлов и Радостин Василев да обсъждат свалянето на правителството?

- Не. Защото омразата на ПП към „Възраждане“ е много по-голяма, отколкото към ГЕРБ, дори и към Пеевски. Опозицията е в различни лагери, това не е за първи път. Нашата опозиция много рядко е била обединена и то в някои отдавнашни времена. На мнозинството сега не му трябват 121 гласа, за да приеме бюджета и други решения. Трябва му мнозинство от кворума, а те си го имат.

- Според вас ще падне ли още избирателната активност при едни следващи избори?

- Предполагам, че ще падне още, въпросът е колко много. Защото до 2020 година нормално гласуваха между три и три и половина милиона души. През 2021 година падна под 3 милиона, даже под два милиона и половина и трайно остана на това ниво. Според мен изборната активност ще се възстанови, когато изборите станат по-малко чести. Като минат 2-3 години без избори може да очакваме, че хората тогава ще са по-активни. Явяването през 6-7 месеца на избори изтощава много хората, особено тези, които не мислят всеки ден за политика. А след 2-3 години може да се очаква хората да са си формирали по-трайно мнение, може да се появи и нов играч. Пренаситиха се твърде много и колкото и банално да звучи това като аргумент, сега не може да се очаква тези скандали да повишат избирателната активност. В момента се говори за фалшифициране на изборните протоколи. Т.е. аз и да гласувам, или да не гласувам, някой ще ми напише моя глас някъде, или Конституционният съд ще го занули. Какъв е смисълът тогава да се гласува?

Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България (2016–2017).
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.