Демонът на войната и ужасът на европейците

Този колаж със зловеща точност показва бутафорната готовност да се отбраняваме с разветите 800 милиарда евро

Ключови думи: война, европейци, европа, отбрана, помощ, ес, флагман

Миналата седмица мина под знака на това как Европа, пред угрозата да бъде зарязана от Америка най-вече в областта на отбраната, бодро започна да развява едни 800 милиарда евро, с чиято помощ ще стане непобедима. Както се казва, сетѝла се Мара да се побара (ако искате, можете да замените Мара с Урсула). Тази работа с отбраната досега отдавна трябваше да е свършена вместо да се занимаваме с прави краставици, пластмасови капачки, които не се отделят от бутилката, зелени сделки и парникови емисии, гейове, трансджендъри и прочее изродщини.

Измислиха си даже и вдъхновяваща абревиатура – MEGA, – която, означавайки Make Europe Great Again, се очаква по закачлив начин да репликира Тръмповата MAGA (Make America Great Again) и същевременно да покаже на арогантните американци, че не сме приритали за тях и чудесно можем да се оправяме и сами, стига да поискаме, защото сме велики и прочее. Вестник „Капитал“ даже излязоха с остроумен колаж – Макрон и Урсула, облечени във фронтови дрехи (така ли се казва?), на чиито ръкави на син фон заедно с 12-те звезди е изписана въпросната MEGA. За жалост обаче графичният им дизайнер, види се, не е много сръчен, защото е турил каската на Макрон по неестествен начин и го е направил твърде смешен. А пък заради снимката, която са ѝ подбрали, Урсула изглежда като току-що пръднала в маскировъчната униформа. Карай да върви!

Лошото е, че колажът не е просто невинно смешен, не е просто нескопосан. Независимо от волята на издателя и творческото намерение на дизайнера, този колаж със зловеща точност показва бутафорната готовност на Европа за война.

И става още по-лошо, когато се замислим как ще откликнат европейските народи на един евентуален призив да грабнат оръжието. Колко младежи, научени, че имат безкрайни права и че са дошли на този свят само да се забавляват и да си доставят най-разнообразни удоволствия, колко младежи с къде легализирана, къде полулегализирана марихуана, ще грабнат пушките и ще влязат в окопите? Ама ще кажете, че днес войната е високо технологична и ще воюват машините, а не хората. Може да е така на даден етап, но в крайна сметка войните все още се решават от танковете и пехотата. Из ония дни някакъв чеченски военен (забравих му името, а и в момента не ми се търси) каза, че Русия може да изправи срещу Европа двумилионна войска. Готова ли е Европа да отговори?

И за да стана още, още по-лошо, нека си признаем, че глезотията на младежта не е единствената потенциална опасност пред военната годност на Европа. Благодарение на истеричната пропаганда след 1945 европейците и до днес изпитват съзнателен или подсъзнателен ужас от мисълта за следваща световна война. Спомням си какво беше при социализма. Тогава ачик-ачик или със заобикалки втълпяваха на хората, че е по-добре да изтърпим всичко, само и само да няма пак война. Това, разбира се, не пречеше на пропагандата да произвежда и излъчва стотици филми за войната, но дори и най-славните от тях караха зрителите да си казват: „Абе, по-добре да не става. Ще стиснем зъби, ще изтърпим там каквото трябва, само да няма война“. Думичката „мир“ беше превърната във фетиш. „Какво искат децата по света? Мир“. Чак им направиха „Асамблея „Знаме на мира“, от която остана местността „Камбаните“, дето сега я застрояват и нея за жилищните нужди на стари и нови столичани.

Империалистите бяха военолюбци, социалистите – миротворци. Американците бяха империалисти. Във връзка с войната във Виетнам (1955-1975) медиите изковаха специален термин – „американска военщина“. Войниците пееха: „Рече ли враг труда ни мирен с война ужасна да смути, / ще срещне той юмрук брониран и с този свят ще се прости“ (маршът на Варшавския договор). Виждате ли парадокса – от една страна детството на моето поколение беше крайно военизирано, ходехме даже и на военно обучение, но иначе бяхме за мир, за нас нямаше нищо по-свято от мира, гълъбът на Пикасо (иначе казано, гълъбът от Стария завет, който показал на Ной, че потопът е свършил и се е възцарил мир между бог и човека – някои хора даже не знаят откъде идват символите им) пърхаше над главите ни, а в училище извивахме оратории за мира:

Засмяно утрото събуди ни.
Здравейте, ведри небеса!
По клоните блестят учудени,
кристални капчици роса.
Мир за равнините плодни,
Мир за житните поля.
Мир за хората свободни!

Мир да бъде!
Мир да бъде на света...!

Сега Путин е империалист, а американците са миротворци, но с някакъв особен, гаден мир, който пак ги прави лоши. Думите и понятията се въртят, но страхът от войната остава. На запад не е по-различно. И там на хората беше втълпявано с поколения, че една евентуална нова война ще бъде апокалипсис. За всички европейци страхът от войната се превърна в маниакална фобия, стига да съществува такъв медицински термин.

И как искате от тези хора да се опълчат, когато „враг коварен“ нахлуе в землищата им? Те масово ще се изпокрият, ще се пишат болни и недъгави, ще избягат през девет планини в десета, а най-смелите ще кажат: „За какво плащаме данъци? Държавата да се оправя!“.

Белият хищник, който някога стъпка света под ботуша си, днес е мекушав филистер, който, нахлузил карираните си пантофи, гледа света над очилата и недоволно мърмори, без да става от креслото пред камината. Но пък нищо ново под слънцето, такава е съдбата на всяка престаряла, господствала на младини, цивилизация. Спомнете си Рим. Спомнете си Византия, която накрая се беше свила до Константинопол и нивите около него, но дълго никой не смееше да я нападне заради старата и слава. Добре че и Европа има някаква стара слава.

Дано, дано не съм прав и ако нещо (не дай, Боже!) ни сполети, да се преобразим под неговия натиск така, че и сами да не успеем да се познаем. Тогава ще се простим с много илюзии, с много съблазни и ще потърсим упора в истината. Но в това наше преображение Макрон и Урсула от колажа на „Капитал“ няма да имат място. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

------

Още от автора:

Бай Тръмп и българските ветропоказатели

Речта на четирихилядника Ванс