Древността на Айтос зад катинар, местните почитали партизаните

Автор: Диана СЛАВЧЕВА в. Десант


Айтос е град с древна история. Той е основан още от траките, като има данни, че тези места са били обитавани още по времето на неолита. Край него има останки и от средновековната крепост „Аетос“, откъдето идва и днешното му име. Пред нейните стени през 1366 г. претърпяват поражение кръстоносците на граф Амадей Савойски. Легендите разказват, че едноименният първоосновател на селището Аетос е бил ученик на Орфей. Последно тук археолози са се мярнали в далечната 1976 г. около възвишението „Хисаря“, където се намират част от руините на крепостта. Намерените по време на разкопките артефакти са изложени в музейната сбирка към айтоското Народно читалище „Васил Левски“.

През годините тя непрекъснато е допълвана с нови експонати, които предимно са дарения от местни граждани. Само че, ако иска да ги разгледа човек – било то местен жител или гост на града – ще се изправи пред тежка старинна порта, окатанчена с ръждясала верига, на която виси клеясъл катинар. И то само в случай че изобщо успее да открие потъналата в бръшлян каменна ограда, зад която се гуши родната къща на художника Петър Станев. Паметна плоча впрочем почти не се вижда от обраслата я зеленина, така че едва ли може да бъде ясен ориентир. А да се разчита на местното население да упъти лутащия се турист е още по-немислима задача. Не само защото повечето хора тук се турчеят и минават за турци, правещи се, че дори не разбират български и не могат да го говорят. Но дори и чистите българи – и стари, и млади – вдигат рамене като ги попиташ къде се намира музейната сбирка, като не скриват искрената си изненада, че въобще има такава в градчето им.

Въпреки че миналата година за Димитровден – празника на Айтос, вратите били отворени и учениците се извървели пред витрините на сбирката. Но това си било еднократно мероприятие и след това портите отново били затръшнати и заключени. От единствения културен център в Айтос – читалището, ни обясниха, че то едва ли не нямало какво толкова да се гледа. Ценните експонати били взети в музеите в Бургас и София (специално от бургаския музей отрекоха да притежават какъвто и да било артефакт от Айтос и окрайнините му, б. а.). Пък и посетителите се интересували повече от партизанското минало на града и свързаните с него паметни места и знаци (?!). Но ако все пак някой пожелаел да разгледа и археологическата музейна сбирка, читалищните работници на драго сърце щели да му отворят залите. Но то туристи почти не идвали тук. Ами няма как и да дойдат, докато не бъдат привлечени с нещо. Не само с интересните природни обекти в околността и прословутия зоопарк, който така и не се отличава с кой знае какво животинско многообразие. В същото време сграда, където е и археологическата експозиция, приютява и художествен салон, а също и много етнографски експонати. Но и те, за съжаление, стоят под ключ. Така че няма как айтозлии да продължават да очакват „с трици да ловят маймуни“, както се казва в пословицата.

*заглавието е на Бесове.бг