Как да не ни боли като ни вземат кръв, а детето да не плаче? Медицински лаборант Дора Тодорова споделя тайната

Моят съвет към пациентите е да отделят повече време за подготовката за самото изследване и да не мислят толкова за самата манипулация, съветва Дора Тодорова

Ключови думи: лаборатория, Дора Тодорова, Лина

Настъпи ли моментът за вземане на кръв за изследвания, много хора независимо дали са мъже, жени или деца започват да се притесняват. И се питат може ли това да стане без болка.

„Всичко е в положителната настройка. Благодарение на нея притеснението изчезва, а оттам и усещането за болка, което очакваме. Аз винаги говоря ведро на пациентите, помагам им да се отпуснат и всичко минава за миг. Вземането на кръв е само една малка манипулация“, споделя винаги усмихнатата Дора Тодорова. Ако посещавате основната лаборатория на „ЛИНА“ в Central park, то със сигурност сте я виждали. Дора е от Бургас, завършила е специалност „Медицински лаборант“ в МУ – Плевен през 2014 г. Толкова е отдадена на професията си, че не може да си представи да я замени с нещо друго.

„След като се дипломирах се завърнах в Бургас. Причините са две – това е моят роден град и аз го обичам, а втората е, че вече знаех какво искам да правя. Още докато карах летните си стажове в „ЛИНА“ реших, че искам да работя тук. И така вече 10 години съм част от екипа, което ме прави много щастлива и удовлетворена“, споделя медицински лаборант Дора Тодорова.

Как се работи с възрастни и с деца?

„Моят съвет към пациентите е да отделят повече време за подготовката за самото изследване и да не мислят толкова за самата манипулация. Например, ако идват за вземане на кръв, е добре това да става сутрин на гладно. Ако водят детето си, то е хубаво да го подготвят психологически. Да му обяснят спокойно къде отиват и, че това е необходимо, за да бъде здраво. Да му вдъхнат усещане, че го водят на безопасно място. Това ще им е в помощ и в бъдеще. Най-важното обаче остава те самите да са спокойни и усмихнати. Децата усещат емоциите на родителите си и се водят по тях. В лабораторията в Central park Бургас имаме специална манипулационна за малчуганите с много играчки и красив звезден интериор. Тук вземането на кръв от пръстчето става  с лазерна лансета и едва се усеща“, заявява Дора Тодорова.

Благодарността на пациентите е най-силната мотивация

„Много пъти се е случвало пациенти да ми изпращат благодарствени картички и писма. За мен това е голям жест, защото зная, че в нашето забързано ежедневие е трудно да отделиш от времето си, за да пишеш на човека, който ти е взел кръв, особено когато това е станало преди седмица или месец. Да те помнят с добро е най-хубавото“, споделя още тя.

Различна ли е професията на медицинския лаборант от тази на медицинската сестра?

„Това са две отделни професии, макар и двете да са от направление „Здравни грижи“. И всяка от тях изисква различни познания. В най-общи линии разликата е в това, че ние вземаме кръв и различни проби като носен и гърлен секрет, а медицинските сестри имат грижа към пациентите в болничните отделения или медицинските кабинети“, казва Дора Тодорова.

Професията медицински лаборант неизменно е свързана с вземане на кръв

„Не само пациентите, но и някои от студентите в първите години се притесняват като видят кръв. Истината е, че няма нищо страшно във вземането на проби. Това е начин, по който можем да помогнем на пациента. Затова нека не позволяваме малките ни страхове да ни спират да сбъднем големите си мечти. И тук отново значение има нагласата, с която подхождаме“, категорична е слънчевата Дора Тодорова. В момента тя предава опита, който е придобила, на по-младите си колеги.

„Аз направих първите си стъпки в лабораторията на бул. „Ст. Стамболов“ №132. Там беше моето първо работно място, където колегите ми показаха много неща. Днес вървя уверено и зная, че съм на правилния път. Екипът е чудесен, а лабораторията в Central park – Бургас, където прекарвам най-много време, чувствам като свой втори дом, защото винаги влизам и си тръгвам от нея с усмивка“, споделя Дора Тодорова.

Да си лаборант се изискват не само познания, но и сърце, любов към детайлите и убедеността, че от малката епруветка кръв зависи здравето на пациента.