Най-крупният играч на пазара на рапани Харасимов е взривеният във Варна
Йордан Харасимов е взривеният преди час мъж в центъра на Варна, съобщи Нова телевизия.
Луксозният му автомобил "Ауди" 6 бе взривен на кръстовището пред ВИНС.
Самоличността на мъжа е определена по първоначална информация на полицията. Разпознаването му е трудно, тъй като трупът е силно обгорял.
В автомобила е имало около 50-годишен шофьор, който е откаран в Св. „Анна” в изключително тежко състояние, гласи информацията от полицията. „Мъжът е бил с открита травма на корема. Подобни травми са несъвместими с живота”, обясниха от Областната спешна помощ. От шокова зала на болницата съобщиха, че мъжът е починал.
Според запознати, 50-годишният Йордан Харасимов е сред най-крупните играчи на пазара на рапани и със сигурност е най-големият по Северното Черноморие.
Йордан Харасимов е бивш шампион по класическа борба и дългогодишен председател на клуба по класическа борба във Варна “Локомотив 93”.
Pyce пoиcĸa "Дyнaв мocт" дa cтaнe бeзплaтeн зa лeĸитe aвтoмoбили
Войната в Черно море убива делфините, учени предупреждават за нова вълна на масова смъртност
Токът удари 535 евро за мегаватчас! Български заводи вече спират работа
Казахстан премахна паметник на Ленин след натиск от 400 жители, скъсва със съветското минало
Прокуратурата подхваща атаката с дронове срещу контейнеровоза край Шабла
Жена с епилепсия почина, след като ChatGPT я посъветвал да спре лекарствата си
БТПП: Еднократният данък върху свръхпечалбите застрашава предвидимостта за бизнеса
Николай Димитров: Паметта на Светите братя Кирил и Методий е духовен ориентир за поколенията
Над 800 военни и полицаи издирват оцелели сред смазаните вагони в Испания
Небето над Москва почерня от дронове! 613 апарата атакуваха руската столица за една нощ
5 години и 6 месеца затвор за мъж от Добрич, хванат с половин килограм фентанил за над 30 000 евро
България остава последна в ЕС с еднакво ДДС! Предлагат данъкът да се връща на бедните
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България
Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:
Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.
Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.
Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.
Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.
В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.
Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.
Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.
Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.
Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.
Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.
Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.
Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.
И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.
Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.
В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.