Буквите са нашата идентичност, а знанието прави светло бъдещето ни
Тези думи отправи министър проф. Галин Цоков в приветствието си до учители, преподаватели, учени, до хората на изкуството и културата
24 май е денят на светите братя Кирил и Методий и тяхното наследство. Този ден е гордост и радост за всички българи, където и да се намират по света. Защото нашите букви са нашата идентичност и нашият принос за многообразието на европейската култура. Това обяви в приветствието си до българските учители, преподаватели, учени, до хората на изкуството и културата министърът на образованието Галин Цоков.
Буквите са българското културно наследство, съхранено от нашата държава от далечни векове до днес, добави той.
Знанието винаги прави светло бъдещето ни, подчерта министърът.
Пред Нова телевизия пък той каза, че една от най-търсените специалности в университетите е „Предучилищна и начална училищна педагогика”. „Кандидатите се приемат с доста сериозен бал. Забелязваме, че капацитетът за прием в тези специалности не достига. Има голям интерес от страна на младите хора”, заяви проф. Цоков.
„Тази година се навършват 200 години от издаването на „Рибния буквар” на д-р Петър Берон. Това е книга, повлияла на поколения ученици, защото е първият учебник, насочен към така нареченото взаимно обучение, към светското образование. Това е една важна книга в нашето образование, която от гледна точка на моя живот и студентски години беше в основата на изучаването на история на българското образование”, сподели той.
„Когато говорим на 24 май за хора, променили не само образованието, културата, но и живота на българите, не може да не споменем името на Иван Вазов. Моята дипломна работа в Софийския университет беше свързана с творчеството на Патриарха на българската литература“, заяви професорът.
„Вазов е бил и министър на просвещението за година и половина. Когато влязох в кабинета на министъра на образованието и видях портрета на Вазов, висящ на стената, разбрах колко огромна е отговорността. Това ме притесни, но и ме мотивира да търся възможности да се направи нещо добро и значимо за образованието”, добави той.
Министърът сподели, че любимият му спомен от училище е свързан с началното. "Първият учебен ден, първите учебни часове оставиха незабравим спомен у мен. Майка ми беше начална учителка, така че продължавах уроците и вкъщи. Нямаше шанс да получа двойка. Не съм пушил като ученик, но със сигурност е имало някое и друго бягство от час", призна той.
Той коментира проблемите, възникнали с някои от задачите на матурите по български език и литература и по избираем предмет.
„В случая с липсващите диаграмите, които липсваха от задача по БЕЛ, са установени около 570-580 ученици, при които в разпечатката на въпросите диаграмите не са излезли. Зрелостниците са от 16 училища в 10 области. Подхождаме внимателно към този въпрос, защото тези деца не са били в равностойно положение по отношение на решаването на задачите. Затова и ще дадем максималните 4 точки на всички зрелостници”, обясни Цоков.
Той допълни, че задължение на директорите е да прегледат материала, възпроизведен от принтера. „Но в по-големите училища тези задачи се печатат на няколко принтера и, ако на един е излязло добре, на друг може да не е така. Затова даваме на всички ученици максималните точки”, обясни министърът.
По повод записа по чужд език, за който се появиха твърдения, че не се е чувал достатъчно ясно, той подчерта, че не зависи само от характеристиките на самия запис, а и от устройствата, на които се възпроизвежда. „Това са проблеми, които възникват всяка година. Но винаги има преподавател, който може да прочете ясно текста на зрелостниците”, подчерта Цоков.
Ето приветствието му за 24 май:
Уважаеми учители,
Уважаеми учени и университетски преподаватели,
Уважаеми творци, пазители на словото и духовността,
Скъпи ученици и студенти,
24 май е най-българският, най-обединяващият ни и най-светъл празник!
Защото знанието и писмеността са светлината, която осветява пътя на българите и в най-тъмните и тежките им дни...
24 май е денят на почит към словото, към знанието, към духовността.
Защото словото и знанието са в основата на живота. Те са памет, градят моста между минало и бъдеще, свързват поколенията. Те са непреходни.
24 май е денят на светите братя Кирил и Методий и тяхното наследство. Този ден е гордост и радост за всички българи, където и да се намират по света.
Защото нашите букви са нашата идентичност и нашият принос за многообразието на европейската култура. Те са българското културно наследство, съхранено от нашата държава от далечни векове до днес. Безусловно България е част от съвременна Европа чрез своята азбука, книжовност, богослужебна традиция и духовен опит.
Силата на книжовността, възпята от Стоян Михайловски, не само не намалява във времето, но и дава истинския смисъл на празника. Стихотворението, превърнато в химн, който на този ден звучи вече над 120 години, изразява по уникален начин историята на българската писменост и жаждата на народа за знание и просвещение.
И днес словото удивлява със способността си да променя света и хората към добро, с мощта си да преодолява времена и разстояния, конфликти и страдания, да обединява и да дава вяра.
Затова и сега се прекланяме признателно пред тези, които пазят страната ни духовно богата чрез словото и културата - учителите, университетските преподаватели и учените, хората на изкуството и културата
"Напред! Науката е слънце!" е израз на вярата в силата на просвещението и извисяването на духа български.
Наше призвание, съдба и отговорност е да пазим, да развиваме и да обогатяваме свещения ни език като хранител на смисли и значения, на светлина и бъднина за нашите деца.
Защото знанието винаги прави светло бъдещето ни!
Днес българските талантливи млади хора продължават да прославят страната ни във всички области на знанието. Българските учени влизат в челни места на международни класации и движат ключови технологични сектори, а хилядите български учители все толкова родолюбиво пазят възрожденския дух и предават на поколенията ценността на родния език и мъдростта на познанието. Университетите ни съчетават академичното знание с изискванията на новото време, българските семейства издигат образованието като най-висша ценност, за да може да просперира страната ни.
Словото българско прави България безгранична с близо 400-те български неделни училища в 55 държави, разположени на шест континента, където звучи родната реч, напомняйки ни, че България е навсякъде, където тупти поне едно българско сърце.
Уважаеми учени и преподаватели, учители и директори, ученици и студенти, писатели, журналисти и поети, хора на културата и пазители на словото,
Поклон пред всички вас - съвременни просветители и хора на свободното слово! Имайте сили и надежда, за да продължите да предавате на идните поколения своите знания, достойнство и любов към България!
Вие, скъпи ученици и студенти, помнете своя род и език! Гордейте се с нашата история, с нашите азбука и с нашата култура.
Защото България го заслужава!
Честит празник!
Проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката
Мирослав Боршош отчете първите 100 дни начело на Министерството на туризма: „Работихме на 100%“
Спира това предаване по Нова ТВ, защото е адски тъпо
