Кирки – да! Но палежите в Бургас ни идват твърде много

Подпалвачите стигнаха Бургас. Все се надявах, че първо ще минат през двата ни по-големи града – Пловдив и Варна, най-малкото защо на нищо не прилича това да не се спазва старшинството... Но пироманите така са решили и нищо не може да се направи по въпроса. Макар че все пак ще се съгласите - направо си е гъделичкащо самочувствието и е въпрос на признание, че са ни предпочели веднага след столицата...

 Разбира се, подпалвачите трябва да са софиянци. Защото софиянците са хора, които едно ти казват, друго вършат, а трето си мислят, че правят, поради което само те са способни на такова унищожително деяние като опожаряването на невинната частна собственост. Така че не е зле, като са наминали насам, да им се налее малко акъл в главата.

 Бургас е град на изкуството, на любовта и най-вече на котките,

 смятани за превъплъщение на египетската богиня Бастет, която предпазвала от страшни бедствия и спомагала за узряването на реколтата. И без съмнение трябва да се констатира, че такива унищожителни мероприятия никак не отиват на Бургас. Виж, това с кирките е съвсем друго. То направо си е артинсталация – седем кирки в едно ауди примерно. Каква красота, каква завършеност на линиите и каква изящност на посланието!... И каква сугестия. Най-вече към тия, които също си знаят, че са стъпили някога накриво...

Струва си обаче да се замислим защо става всичко това. Палят наред, не само колите на богатите – значи не са някоя ултралява пролетарска секта. Палят коли, в които няма хора – значи не са от “Ал Кайда”. Палят нощем – значи не искат да ги хванат бързо. Полицията не може да ги хване – значи още не се е заела сериозно с това. И какъв е изводът? Никакъв още, разбира се. Освен ясното послание, което

 подпалвачите оставят след всяко свое деяние – протестът.

 Протестът, че всички ние, обикновените хора и средностатистически електорални единици, търпим вече 22 години и ще продължаваме да търпим всички издевателства на охранената политическа класа у нас. Протест срещу ниското ни самочувствие на полужители на бяла Европа, срещу всичките ни страхове и най-вече срещу равнодушието, което ни обхваща винаги, щом се срещнем с насилие, което не ни засяга пряко. Накрая - протест, колкото и да е несполучливо сравнението, като стихотворението на Добри Чинтулов “Стани, стани, юнак Балкански, от сън дълбок се събуди”, по-известно сред широките народни маси като песен с ярко изявен революционен характер.

Протест, със сигурност не само срещу това правителство, което си имаме сега и което не знае какво прави, защо го направи и най-вече – как да го направи, че да се получи нещо свястно,  протест може би не срещу Европа, по-разединена, по-объркана и разцентрована от годините на Втората световна война, а може би срещу целия уж цивилизован свят, в който висшата ценност на демокрацията - социалната справедливост, намалява по-бързо от озоновата обвивка на Земята.

Разбира се, полицията, политиците, пък и самите пиромани ще дадат, като ги хванат, някакво логично обяснение на действията си. Това е несъмнено. Но едно е ясно – на Бургас това не му прилича. Не му е помярка.

Огнян Марков (бивш софиянец)