ПП/ДБ – искаме, искаме, искаме

Искаме властта, искаме да управляваме, искаме всичко, но не даваме нищо

Ключови думи: пп-дб, флагман

Още преди лидерската среща между ПП/ДБ и ГЕРБ, провела се във вторник, политици от най-новата коалиция у нас, спретната броени дни преди изборите, заляха медийното пространство със своите искания.

„Искаме Борисов да си ходи, даже може да му помогнем”, заяви мон женерал Атанасов, допълвайки списъка си с желания, които непрекъснато извират от иначе крехката му особа.

„Искаме ГЕРБ да си променят отношението към корупцията, иначе няма как да управляваме с тях”, заяви Николай Денков от ПП.

Искаме ГЕРБ да подкрепят втория мандат, не спират да говорят Асен Василев и Кирил Петков, натъртвайки, че няма как да подкрепят партията на Борисов за първия мандат.

Искаме ГЕРБ да подкрепят правосъдната ни реформа, по-точно – да ни помогнат да елиминираме главния прокурор Иван Гешев, непрекъснато дуднат и ПП, и ДБ.

Искаме ГЕРБ да подкрепят и законодателната ни програма.

Но някъде между исканията и възможностите стоят и резултатите от вота. А те са пределно ясни – дори и обединени в набързо съставена коалиция, дори и деклариращи, че искат да управляват, дори и опитващи се да изчегъртат отдавна ГЕРБ, ПП и ДБ не получиха това право и доверие от българския избирател. 

Стои и още нещо – абсолютно нетрезвата преценка за действителността, която лъха както от ПП, така и от ДБ. Видимо, което се разбра пределно ясно от срещата, ПП нямат готов проектокабинет, като напълно е възможно причината да е в желанието им за пореден път да отидем на нови избори. Вероятно това е и причината за непрекъснатите им и неосъществими искания – те отлично знаят, че няма кой да се съгласи с всичките им условия, просто си търсят удобен повод за оправдание защо не подкрепят първия мандат и защо няма да бъдат подкрепени във втория.

Ясен е и сигналът, идващ от ДБ – техните лидери дори не благоволиха да се изкажат поне веднъж на въпросната среща. И за какво ли, при положение, че също (и също за пореден път) продължават да вярват, че следващите избори ще им донесат повече гласове.

Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Но е по-скоро трагично, защото зад политическото неможене и зад нереалистичните очаквания, ясно се виждат измеренията както на финансовата, така и на моралната криза и апатия, завладяла както управляващите, така и избирателите ни. Надежда всяка тука оставете...