Гоце Делчев – революционерът с голямото сърце, обичан от всички

Без да е бил председател на ВМОРО, той си изгражда безспорен авторитет и се превръща в всепризнат ръководител, вдъхновител и идеолог на организацията

Ключови думи: гоце делчев, македония, българия, революционер, история

Гоце Делчев е едно от най-славните и светли имена в Пантеона на безсмъртието на Майка България. Той е кристално чист човек, всеотдаен и забележителен революционер, водач и идеолог на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и национален герой на България.
Георги Николов Делчев или Гоце Делчев е роден на 23 януари/4 февруари 1872 г. в семейството на Никола и Султана Делчеви, в град Кукуш, дал на България пламенния пролетарски поет Христо Смирненски, революционера Тома Измирлиев и полковник Петър Дървингов.

След завършването на трикласното училище в родния си градq Гоце постъпва в прочутата Солунска мъжка гимназия Св. св. Кирил и Методий“. Тук създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 г. постъпва във Военното училище в София. Въпреки, че е отличен юнкер, само месец преди завършването на училището е изключен заради увлечението му по социалистическите идеи.

През есента на 1894 г. започва работа, като учител в Щип, където по същото време даскалува един друг титан на македоно-одринското освободително движение - Даме Груев. Като член на ЦК на ВМОРО той привлича Гоце в нейните редици.

На Солунския комитет на организацията през 1896 г. на Гоце Делчев и на Гьорче Петров е възложено да изработят Устава и Програмата на ВМОРО. Те се превръщат в програмни документи за действие на организация през следващите години.

През 1896 г. Гоце Делчев постъпва като учител в Банско, но работи там само два месеца, тъй като дългът му на революционер го зове. За кратко време успява да изгради широка организационна мрежа от тайни революционни комитети в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.

Той е избран за задграничен представител на ВМОРО в София. Като такъв по правило участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Избран е и за главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт в Княжество България. Започва да изпраща малки агитационни чети във вътрешността на Македония и по този начин изиграва основна роля в масовизирането на революционното движение.

По-късно е избран за главен ревизор на ВМОРО и като истински апостол на няколко пъти обикаля планините и полетата на Тракия, Македония и Родопите. Среща се с местните обезверени българи, останали след Берлинския конгрес на Великите сили под турския феодално-деспотичен гнет, вдъхва им кураж и ги спечелва за делото.

По негова идея тези области са разделени на революционни окръзи. Той полага големи усиля за снабдяването на организацията с оръжие и парични средства.

Организира революционни канали за пренасяне на литература, боеприпаси и оръжие от България за Македония, създава тайни революционни комитети, сформира чети, въвежда шифрована тайна комитетска поща, развива активна агитационно- пропагандистка дейност, учейки се от Апостол на българската свобода Васил Левски и неговата Вътрешна революционна организация.

Така, без да е председател на ВМОРО, за кратко време той си изгражда безспорен авторитет и се превръща в всепризнат ръководител, вдъхновител и идеолог на организацията.

Зимата на 1900 г. Гоце Делчев изкарва при свои близки в Бургас. Тук създава нелегална фабрика за динамитни бомби. Те се използват по-късно от Павел Шатев, Орце Попйорданов и техните другари - наречени „гемеджиите“ при Солунските бомбени атентати в края на април 1903 г. В Бургас Гоце Делчев определя войводата Михаил Герджиков за водач на въстанието в Одринския революционен окръг.

През 1902 г. Гоце Делчев и Гьорче Петров участват в изработването на нова Програма и Устав на ВМОРО. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването на всички недоволни елементи в Македония и Одринска Тракия, без разлика на народност и за извоюване на пълна политическа автономия. Въпреки постигнатите успехи в организационното изграждане на ВМОРО, той не е убеден, че тя е готова да вдигне въстание.

След неуспеха на Винишката афера и Горноджумайското въстание през 1902 г., той, заедно със своя идеен съмишленик Даме Груев, предупреждават ръководството на ВМОРО и ВМОРК да не се увличат повече в подобни зле подготвени начинания, които донасят само вреда и предизвикват турската власт да извърши жестоки репресии срещу организацията и населението.

Гоце Делчев с изненада научава за решението на Солунския конгрес на ВМОРО в началото на януари 1903 година за обявяване на повсеместно, въоръжено въстание през април, същата година в Македония и Одринска Тракия. Той не присъства на конгреса и по тази причина не може да се противопостави на вече взетото решение.

Въпреки това, заедно с Дамян Груев успяват да убедят останалите ръководители на организацията, да не прибързват с обявяването на въстанието, заради слабата подготовка и недостатъчното въоръжение. По този начин отлагат датата на въстанието от април за 2 август и променят неговата форма. Като всеобщо то остава само в Одринския и Битолския окръзи, а в останалите революционни окръзи ще се предприемат само активни четнически действия.
На 21 април/4 май 1903 г., в самия разгар на подготовката за въстанието, на път за връх Али ботуш, за да участва в конгреса на Серския революционен окръг, Гоце Делчев е обграден с малката си чета от аскера край село Баница, Серско.

Смъртта на Гоце Делчев – водач на поробените българи

Интересното е, че потерята се води от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. В завързалото се ожесточено сражение, Гоце загива със смъртта на героите. Престава да тупти едно огромно сърце, отдадено в служба на поробените българи в Македония.

Петнадесет часа турците не смеят да приближат мъртвото тяло на Гоце, прикривано от куршумите на неговите юнаци. Петнадесет часа, другарите му го гледат насълзени, приведен сякаш над гроба на Майка Македония.

Турците ликуват, че са убили баш комитата Гоце, за чиято глава султанът дава хиляди златни гроша, радват се че са обезглавили революционната организация. Ръководството на ВМОРО е потресено от грозната вест, но решава да не отлага въстанието и то се превръща в един от най-високите рубежи на българската история.

Съдбата на тленните останки на Гоце Делчев е много превратна. Командирът на аскера, майор Тефиков забранява на своите войници да се гаврят с труповете на Гоце и неговите загинали в боя негови другари. Първоначално тленните им останки са погребани в общ гроб в село Баница.
През Междусъюзническата война 1913 г. с. Баница и гр. Кукуш са опожарени от гръцките войски. През Първата световна война 1915-1918 г. костите на Гоце Делчев са пренесени в България от неговия съмишленик, войводата Михаил Чаков и се съхраняват в дома му. След това се пренесени тържествено в канцеларията на „Илинденската организация“, където се съхраняват в урна до 1946 г..

През Втората световна война, когато българската армия отново завзема Вардарска и Егейска Македония, гробът на Гоце Делчев е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни общественици, заедно със сестрите на Гоце - Ружа, Велика и Елена и техните потомци, поставят мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан духов от с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянков от с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”

След 9 септември 1944 г., под натиска на Югославия, БКП предава костите на един от най-големите български герои на Македония, когато започва процесът на културна автономия на Пиринския край. Тленните останки на Гоце Делчев са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас" в Скопие, където се намират и днес.