Как повлия кампанията на водещите партии и колко депутати ще имат те в 48-ото НС

Ако социолозите се окажат прави, следващият парламент много трудно би могъл да излъчи правителство

Ключови думи: партии, парламент

В последния ден на предизборната кампания излязоха три социологически проучвания – на „Тренд“, Алфа Рисърч“ и „Галъп“. „Флагман“ осредни техните резултати и изчисли колко депутати биха имали формациите, които се очаква да прескочат бариерата за влизане в парламента.

Трябва да се отбележи, че съществени разлики между данните на трите агенции няма. ГЕРБ-СДС, изглежда, категорично ще е първа сила.

На ръба на 4-процентната бариера са „Български възход“ (БВ) и „Има такъв народ“ (ИТН). В изчисленията си приемаме, че те ще успеят да влязат в 48-ото Народно събрание.

ГЕРБ-СДС се очертава да имат 66 народни представители, а „Продължаваме промяната“ (ПП) - 42. Следват ДПС и „Възраждане“, съответно, с 33 и 32 депутата.

„БСП за България“ се очаква да е пета сила – с 24 места в парламента, а „Демократична България“ - шеста с 21. Ако прескочат бариерата, БВ и ИТН ще са с по около 11 депутати.

Подобна картина очертава изключително сложен парламент.

Досегашната опозиция в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ биха имали мнозинство от около 131 народни представители. Партията на Костадин Костадинов обаче едва ли ще се включи в такъв управленски формат.

За да има правителство, ще е нужно задраскване на „червени“ линии между ГЕРБ и някои от формациите, които бяха в коалицията, подкрепило правителството на Кирил Петков.

Припомняме, че „Флагман“ направи аналогични изчисления и към началото на предизборната кампания – в началото на септември.

Тогава данните сочеха малко по-нисък резултат за ГЕРБ – 64 депутати. ПП пък бяха с повече – 49, т.е. изглежда, че по време на кампанията тази формация е претърпяла ерозия.

БСП и „Възраждане“ се очертаваха да са с по 27 народни представители, а ДБ – с 18.

БВ и ИТН пък бяха, съответно, с 13 и 12, т.е. и тези партии като че ли губят скорост.

Разбира се, социолозите уточняват, че техните данни не са прогнозни, а показват моментна картина. Освен това, около една четвърт от избирателите, според „Алфа Рисърч“, все още не са решили за кого ще гласуват. Така че реалната картина след изборите в неделя може да изглежда и по доста по-различен начин.