В Черноморец започва мащабна операция по претърсване на гаражи заради изпарилото се Порше на Бургазата
До окончателното стъмняване тази вечер МВР, доброволци и ловната дружинка претърсиха гората между Атия и Росен
В 20:30 часа приключи първият ден от издирването на безследно изчезналия бизнесмен от Черноморец Весо Петров-Бургазата. (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)
Още преди 12 часа днес полицейските части сформираха група за издирването му в гористата местност около Атия и с.Росен, в която се включиха доброволци и местната ловно-рибарска дружинка.
По данни на хора, които са го познавали добре, Бургазата имал навика да гостува често на свой приятел, който имал ранчо в този район.
Известно е също, че притежавал и незаконно оръжие.
Една от версиите, по които работят разследващите е самоубийство. Тя може и да отпадне, тъй като разпитаните дотук свидетели смятат, че това не е човек, който би сложил край на живота си, независимо в колко затруднено положение ще изпадне.
Странното е, че джипът му „Порше Кайен” не е засечен от нито една трафична камера по главния път Бургас-Созопол или пък частна охранителна камера във всички посоки, околовръст къщата му, в непосредствена близост до в.с.”Свети Никола”.
Поради тази причина полицаите се опасяват, че от утре нататък им предстои дълга и тягостна процедура по претърсването на десетки подземни гаражи в района на в.с.”Свети Никола”.
Първоначално трябва да се издирят собствениците или наемателите им, да бъдат предоставени ключове или кодове за достъп дистанционно.
Съществува зловеща опасност Бургазата и джипът му да се намират именно в един от тези подземни паркинги.
Според източник на Флагман.бг, голяма част от тези имоти са построени именно от братята Здравко и Весо Петрови, някои от тях в различни съдружия. И към момента по данни на Флагман.бг Здравко Петров продължава да строи луксозни къщи в района на в.с. „Свети Никола”.
Ако Весо е решил да слага край на живота си няма логика да постъпи така, че никога да не бъде открит, а тялото му да изгние в джипа, заключен от него самия в подземен гараж. По-логично е да е бил повикан за среща по разрешаване на някакъв бизнес проблем, какъвто Весо имал с много партньори през годините.
От утре освен в гората ще започне претърсване на подземните и наземни гаражи. Самото издирване се затруднява и от това, че вчера следобед валя проливен дъжд и са заличени следите от тежката машина на Бургазата, ако той е някъде из гората между Росен и Атия.
Със сигурност братът Здравко може да бъде полезен, тъй като според майка им Зора Петрова двамата са водили разговор в 09:15 часа. Тя не казва обаче кой на кого се е обадил в този час. В 09:30 часа Здравко звънни повторно на брат си, но той не отговаря, от което разследващите си правят извода, че телефонът му вече е бил оставен вкъщи, както и документите и по-важните вещи.
Бургазата изчезва само с ключовете си за Порше Кайен. На излизане от двора е засечен от съсед. Установено е още, че час и половина по-късно, вече около 11 часа Здравко отново набира телефона на брат си, но той продължава да дава свободно. След 12 часа на обед вчера, 7-годишната му дъщеричка потвърждава, че сутринта баща й дал закуска, а после обяснил, че се налага да отиде до магазина.
Братът със сигурност знае какви тревоги може да е имал по-големият му с две години и седем месеца Весо.
На 2 март тази година Весо Петров, чиито име по документи са Веселин Миладинов Петров, е излязъл окончателно на свобода срещу 5 хил.лева парична гаранция, определена от Районния съд. Прокуратурата е обжалвала тази мярка пред Окръжния съд, но гаранцията е потвърдена.
Припомняме, че той бе заловен през октомври м.г. след побой над местен бизнесмен, също строител, който твърди, че е бил рекетиран първоначално за 300 хил.евро, а след това мизата е била намалена на 100 хил.евро. Става дума за партньорско строителство в апарт комлекс „Съни айлънд”. Този бивш партньор каза, че се намира далеч от Черноморец - в столицата, където бил на сватба през целия уикенд.
Така Бургазата изкара два месеца в ареста в бургаския затвор, а след това още три месеца с проследяваща гривна.
По неофициални данни Бургазата има 34 криминални регистрации до този момент.
Три от кифлите на "Ергенът" цъфнаха в "Денсинг старс" и едва не провалиха всичко
Той се провали като тв водещ в бТВ, но сега е на път да се провали и като мъж
Делян Добрев : В борда на НЕК получават по 5-6 хил. лв. на час
Забравете за дънките! Това е новият моден хит
Междучасието свърши, но се оказа, че имаме свободен час. И то не един, а два. Може да се каже и по-просто: българският елит, българската политическа класа (те така обичат да се наричат) вече не може да произведе нито една жива формула. Могат просто да сменят изпълнителите, но музиката е същата. Тази социална група, която се добра до властта преди 30 години, е в края на своята историческа валидност.
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са деструктивни и смехотворни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, дори и за себе си…
България все още живее в един номенклатурен полукапитализъм от периферно-компрадорски тип, в който социалната структура е съвсем ясна: има много тънка ципа от много богати, които стават все по-богати, имаме умираща средна класа – хора които с все по-голям труд успяват да реализират целите си, и простолюдие, което живее пред телевизора и от днес за утре.
Междучасието свърши, но се оказа, че имаме свободен час. И то не един, а два. Може да се каже и по-просто: българският елит, българската политическа класа (те така обичат да се наричат) вече не може да произведе нито една жива формула. Могат просто да сменят изпълнителите, но музиката е същата. Тази социална група, която се добра до властта преди 32 години, е в края на своята историческа валидност.
Сегашният елит не успя да стане класа. Проектите, които се опитват да реализират, са деструктивни и смехотворни, управленските им способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси, дори и за себе си… Това е късният български неофеодализъм. Ние ще минем през това тъмно място, като нация може и да не успеем, но като етнос сме неунищожими.
Така можем да стигнем заедно с другия неизтребим етнос - евреите - до края на света заедно с хлебарките. И пет минути преди края на света ще избием хлебарките и ще обясним на евреите, че те са всъщност българи.
Етнически съм оптимист, но от гледна точка на нацията, боя се, че не съм.
Всичко върви към своя свършек и към окончателното си решение. Finis Mundi. Краят на Света.
Българите, след няколкогодишно объркване и мърморене, от миналата година задвижиха някакви атавизми, някакви дълбинни социо-културни, подсъзнателни механики. В съзнанието на нашето общество се задвижи полузабравеният спомен как можем да живеем дори и без държава, в условия на чужда държавност, дори в условия на враждебност към самата държава. Ние го умеем това - и то не по-зле от евреите. Реално векове наред сме живели по този начин в състояние на държава, в която сме ние, която е при нас, но не е наша, а е чужда.
Събуди се атавистичният рефлекс на живот без държава. Държавата стана „ония там” - за какво доверие тук може да става дума?
Ние сме тежко травмирани, не че живеем лошо, някои живеят добре, въпросът е, че обществото като система, като цяло е травмирано. И тук се появява проблемът за елита. Този елит се бои от обществото и затова е толкова трудно човек да се ангажира с една негова част за сметка на друга. Проблемът е там, че в този състав, в който е конституиран българският елит днес, както и да се въртят играчите - ефектът ще бъде горе-долу същият. Работата е там, че един елит живее не толкова и не само с текущите исторически събития, а и с логиката на поколенията. Например, първото поколение взима властта и става елит, второто поколение упражнява властта, но не може да я вземе, ако се наложи, а вече третото поколение нито може да вземе власт, нито може да я упражнява. И това е болестта на всички елити по света.
Българският елит деградира от 70-те години до края на минали век. Ние сега живеем в субпродуктите от разпада на оня елит. Може ли обществото да произведе друг елит – аз лично вярвам, че може, вероятно защото съм пристрастен, защото става дума за България и съм българин. Но ако гледаме по-отдалече и с погледа на съвестни, безпристрастни изследователи - следва да помним, че всичко това не е приказка с гарантиран щастлив край. Може пък да не може да се възпроизведе този елит, което значи друг тип бъдеще за българската държавност. Имам и тревожното усещане, че българите са уморени от самата идея за държавност.
Има десетки форми на псевдодържавност, на доминиони, на протекторати, на изхранвани територии и наглеждани земи. Съвсем не е случайно, че в българското интернет-пространство някой от време на време изпищява: „Айде, да идват европейците да ни управляват”. Това е израз не толкова на това, че българинът не може да носи отговорност, колкото е отчаяние от този провален елит.
Научихме се от високомерието на модерността да гледаме снизходително и леко пренебрежително към българите от 19 век. А тогава настъпва всъщност първата българска голяма модернизация, тя е била доста успешна и те съвсем не са били наивно-глупави литературни персонажи, а реално мислещи и отговорни хора, които са формулирали големите проблеми на епохата си. Знае се от историята, че след Кримската война в българското общество са се борили два модела на възможното и желаното бъдеще. Единият е това, което е станало – това е така нареченият Ботевски модел – суверенитет и всичките рискове, произтичащи от него - защото много по-безопасно е друг да се грижи за тебе, за твоята защита, образование и т.н. Единият път е бил пътя на сувереността – национална свобода, самостоятелна държавност, което е и станало...
Но е имало и друг модел, и друга България, която не се е реализирала – някаква васална автономия в рамките на модернизираната, реформирана и “европеизирана” Османска империя. На част от тогавашния български елит много е харесвала именно тази възможна България. Това са синовете на османски аристократи, културни дейци и заможни търговци от български произход, голяма част от чорбаджиите, които люто ненавиждат Ботев и неговата публицистика - а тя днес вече е забравена и не се изучава никъде.
Тези стремежи носят драмата на геополитическото и социално-политическото мислене на българския елит от втората половина на 19 век. Тоест, тогавашният български елит е бил разцепен и разколебан – имаме ли нужда от самостоятелна държавност с всичките прелести и мъки на свободното съществуване, или ще живеем както си е било и дори ще имаме начин да забогатеем в една реформирана Османска империя, но с лице обърнато към Европа. И тогава някой е вярвал, че пътят към Европа минава през Босфора, чухме го и в наше време. Това са старите ревматизми на българската история и те се повтарят циклично...
Днес българите възприемат своята държава като опасна пирамида, която може да се срути и да ги смачка. Наистина днес българският политически живот има логиката на пирамида, а всички пирамиди са обречени да се срутят - и тогава една много малка част от участниците се спасяват, избягвайки на друго място - а останалите бедстват в отломките на илюзиите си.
Тоест, цялата тази Лукановска криминална България като пирамида се срутва пред очите ни. И хората правилно мечтаят за нещо друго, но и не виждат пътя към него. Това са Ботевски времена – елитът е разколебан и несъстоятелен, а пътищата не са уточнени.
Не вярвам на никаква “съдба” - това е езическа идея. Днес ние всички сме продукти на друг тип култура - живеем в християнска културна вселена. В християнското мислене и отношение към света няма място за “съдба”. Там има греховност, Божия милост, провидение, усилие, страдание, просветление, изкупление - това е християнската категориална система - но не и “съдба”.
Логиката на самоосмислянето е друга в християнската култура. Да, знам какво е съдба, но това, което ни се случва, не е съдба, то е по-скоро някаква неприятна смесица от безотговорност, мързел и късогледство. А може би и богооставеност... И затова днес животът на българите е изкълчен.
Идеята да си в Европа, бягайки от себе си е абсолютно безумна. Тук трябва да се цитира старата арабска мъдрост, че ако не си при себе си - значи си никъде. Където и да бъдеш, първо трябва да си при себе си. Целият днешен български живот е един колективен опит да избягаме от себе си, тъй като някой ни е наложил чувство за вина, тежък комплекс, гузност.
Премодификация вероятно ще има при всички случаи, но, първо трябва да се изясним дали това целим – някой да ни преструктурира елита отвън. Защото истинският елит се движи винаги отвътре навън, отдолу нагоре, той идва “от тъмното и от студеното”. Той не се спуска отгоре, та ако ще да е и с нарисувана на плешивото теме царска корона. Истинският елит идва от лоното на народа.
Да, влаковете с пари вероятно ще променят много неща, това е без съмнение, но няма гаранция дали ще бъде за добро или за лошо. Част от композициите, впрочем, вече са тук, разтоварват се и работят. Не знам на коя гара се случва всичко това. А друга, още по-голяма част от тези пари, предстои да дойдат.
Просто евроатлантизмът лека полека си изтича в историята и на неговото място идва евроконтинентализма. А нашият голям проблем е, че българският елит е възпитаван в друга координатна система - те са, прости, Господи, евроатлантици. И ето още една причина да имаме нужда от нов елит.
Да учредиш наново държавата, означава да произведеш, да продуцираш нова воля в обществото, но за това е нужен обществен живот. А в началото на нашия разговор казах, че хората са се изтеглили от обществото в частния си живот, в задните си дворове, при чушкопеците си, при бирата и белота със съседа. Тоест общественият живот затихва. Да, нужно е да се преучреди държавата. Аз приветствам този термин, - нужна е нова обществена воля, която да се излее в нови обществени форми. Не мога да кажа дали това може да се случи, но аз искам да вярвам в това, гледам като обикновен българин и не мога да спра да се надявам. Казано съвсем просто и неемоционално – може ли българското общество да произведе следващия си елит? Ако може – добре, чака ни дълго бъдеще. Ако не - ще живеем в старите мечти на стара България, за живот в рамките на империя с ограничен суверенитет. Само че империята няма да се нарича Османска, а Европейска.
Ако се провалим, ще потвърдим думите на дядо Славейков – не народ, а мърша?
- Това е добре да си го казваме от време навреме - за да се държим будни, и да се гневим на себе си. Но не бива да прекаляваме, за да не се получава едно противно и извращенско национално “садо-мазо”. Все пак трябва да пазим достойнството си. Все пак нас ни има. Има много интересни народи в човешката история, които вече са изчезнали - а ние продължаваме да тъпчем земята и да упорстваме. Така, че напук на всичко и всички трябва да опитаме да погледнем и отвъд хоризонта. Упорствайки.
Не е нужно да се коментира повече.
Никакъв шанс да се е гръмнало говедото.Просто се е наложило да изчезне.