За да сме по-патриоти нека Ченгене скеле да е Порт на ромите

Автор: Любомир КАЛУДОВ


На своя редовна сесия Общинският съвет на Бургас създаде временна комисия, която да промени имената на местности в землището на Община Бургас – тези, които „са изгубили значението си и не съответстват на българската именна традиция“ . По време на обсъждането общинските съветници констатират, че голям процент от имената на местности са от чужд произход. Мотивите за преименуването са ясни – говори се за българското културно-историческо наследство, за благозвучието на езика ни и пр. Медиите грабнаха възторжено темата, заговори се за „BG имена“, даже някои неделикатно напомнят за „възродителен процес“. Цитира се и основанието – Указ на Държавния съвет на НРБ  №1315 от  09.07.1975г. Дотук добре.

При по-внимателен прочит се оказва, че цялата шумотевица няма никакво нормативно и правно основание.

В  Указ №1315  чл.7 са изброени обектите от национално значение: местности, възвишения, долини, равнини, реки, езера, гори и пр. Техните имена се дават или променят от Държавния съвет на Народна република България. Имената на обектите от местно значение - улици, площади, училища, градини, библиотеки, малки корабчета и пр., се определят  /забележете/ от Изпълкома на Окръжния народен съвет. Видно е, че  изпълнителите на указа липсват от сегашното обществено устройство. Самият нормативен документ е създаден в друго време и е обслужвал други политически интереси. Архаичните му текстове са пълни с идеологеми.                              

За съжаление нашите законотворци не са създали по-съвременна правна норма. Прилагането на Указ №1315 неведнъж е довеждал до конфликти и юридически главоблъсканици.

Спомнете си Президентския указ / №10 от 18.01.1993г/ за преименуването на Михайловград в Монтана. Тогава 52 народни представители оспориха законността на промяната /друг е въпросът за дълбоките народностни традиции в името Монтана/. Двама от конституционните съдии изразиха мнение, че Указ №1315 е  един „задминат от времето документ“. Оспорена беше и неговата законност изобщо.

 И наистина: В преходните разпоредби на Конституцията на РБългария  §3 ал.1 има императив, че „разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията“.

Печално цитираният Указ №1315  в чл.2 и чл.4 определя: „имената на обектите да съответстват на принципите на социалистическия патриотизъм и пролетарския интернационализъм, да внушават чувство на достойнство и гордост  у строителите на развитото социалистическо общество.“

Дали този текст противоречи на Конституцията и дали Указ №1315 има правна сила, нека се произнесат юристите.

Може би Общинският съвет и бургаските народни избраници трябва да инициират изработването на съвременен документ за имената на националните и местни обекти и да го предложат на Народното събрание. Това обаче не е проста работа за една бърза тримесечна кампания.  Проучвайки документите по тази тема си зададох въпроса – защо имената на селищата и улиците се сменят толкова често и безболезнено, а възвишения, реки, гори и пр. са устойчиви на времето. Ясно е, че името на мястото, на равнината е свързано със собственост. Хората, притежаващи земя в тези местности вероятно ще трябва да променят нотариалните си актове. И вероятно срещу някакви пари. А как ще постъпим с реките, върховете, заливите и носовете записани в топографски карти, лоции и навигации? И ако преименуваме  Ченгене скеле в  Порт на ромите дали ще се почувстваме по-патриоти или по-европейци?   Как трябва да се постъпи с имената на множеството „ризорти“,  „холидейси“,  „вилиджи“ и „бийчове“ – техните имена имат ли нещо общо с българското културно-историческо наследство?

Да не губим времето и силите на седемте общински съветници, и без това техните решения ще бъдат нищожни.

Може би трябва да оставим времето, народа и следващото поколение да свършат това. Едва ли е необходимо точно сега да летим из суматохата. Нужно ли е да пренаписваме собствената си история?