Пътностроителният сектор в България настоява за създаване на нов транспортен коридор, свързващ Гърция с Естония 

Финалната декларация от 14-ата Национална конференция по траснпортна инфраструктура, чийто основен двигател е д-р инж. Христо Грозданов (по средата) засяга много проблеми в сектора

Ключови думи: коридор, гърция с естония, флагман, христо грозданов, национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, флагман

България да се превърне в движеща сила за създаване на нов транспортен коридор по направление север-юг, свързващ Гърция с Естония. Това е основното искане на пътностроителният сектор чрез финалната декларация от 14-ата Конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, която се проведе в периода 7-8 октомври в Несебър. Основен двигател и модератор на събитието бе д-р инж. Христо Грозданов – управител на Института по транспортно строителство и инфраструктура. 

В тазгодишното издание участваха Университетът по архитектура строителство и геодезия, Висшето строително училище „Любен Каравелов“, Университетът по национално и световно стопанство, Световна пътна асоциация, Европейска инвестиционна банка, Българска банка за развитие, общини и областни администрации в Република България, браншови организации и представители на бизнеса, науката и администрацията.

Финалната декларация засяга и много проблеми в сектора. Един от тях е тази с нормативните документи, а именно да се обърне по-сериозно внимание на недостатъците им. Участниците в конференцията изискват от отговорните институции да се започне да се работи по засегнатите теми, като предлагат със своята широка мрежа от експерти активно да участват в подобряването на проблемите. 

Ето и целия текст на финалната декларация:

Ние, участниците в XIV Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие,

Обединени и водени от общите си принципи за развитие на транспортната инфраструктура – подобряване на свързаността, комфорта, безопасността и икономическата ѝ ефективност и с цел създаване на постоянен процес на нормотворчество, който приемаме за водещ, за създаване на равни условия за изграждане и експлоатация на транспортна инфраструктура на територията на ЕС и особено на територията на държавите членки на Инициативата „Три морета“, предлагаме на държавните органи да предприемат следните действия 

1. Инициативата „Три морета“ осигурява възможност за реализиране на важни транспортни връзки на територията на България и ЕС. България следва да подготви проекти, готови за финансиране, по линия на инициативата или други механизми за публично-частно партньорство 

2. Във връзка с българското председателство на Инициативата „Три морета“ през 2021 г. и предложенията на българската страна за включване на иновациите и науката като основен стълб на инициативата, същите принципи да се въведат и при изграждане, планиране и експлоатация на транспортна инфраструктура в България 

3. България следва да се превърне в движеща сила за създаване на нов транспортен коридор (Коридор XI) по направление север-юг, свързващ Гърция с Естония. 

4. Път I-7 следва да бъде реконструиран, така че да посрещне очакваните увеличения на трафика. 

5. България да започне приоритетно планиране и изграждане на минимум четири моста при българо-румънската граница над река Дунав. Да се зададат ясно критерии за избор на местоположение, следвайки общо приетите норми – свързаност, потенциал за инвестиции, интензивност на трафика, местоположение, въздействие върху околната среда 

6. Веднага трябва да започне планирането и създаването на Стратегията за развитието на пътната инфраструктура в Република България, която да продължи Стратегията за развитието на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. 

7. Да се заложат минимални гаранционни срокове за пътни маркировки. В зависимост от експлоатационния период на пътната маркировка да се заложат минимални изисквания към експлоатационните показатели на маркировката в периода на експлоатация. 

8. Да се създаде приоритетно нормативна уредба за проектиране, строителство, мониторинг и минимални изисквания за проектите при анализ и укрепване на свлачища и срутища. 

9. Да се актуализират данните за валежи и да се създаде нормативна рамка за проектиране, строителство и експлоатация на водоотвеждащите и водосъбирателните съоръжения 

10. Да се хармонизира законодателството за електронно управление възможно най-бързо, за да се предостави ясно и качествено обслужване на бизнеса 

11. Държавата да създаде стимули за влагане на екологично чисти продукти и решения в транспортната инфраструктура 

12. Да се създаде нормативна рамка за обследване и категоризиране на транспортни съоръжения 

13. Да се проучат инициативите за оценка на екологичното строителство на европейско и международно ниво, с цел разработване на националния правила за продуктова категория (PCR), които да бъдат ръководство на производителите, за разработване на техните EPD. 

В този смисъл настояваме мнението на експертите и участниците да бъде взето под внимание и да се сформират работни групи към Министерството на икономиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на образованието и науката, Държавна агенция по безопасност на пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура“, както и останалите отговорни органи, които да потърсят конкретни отговори на горепоставените проблеми. 

Ние, организаторите на Националната конференция, в лицето на Институт по транспортно строителство и инфраструктура (ИТСИ); Факултет по Транспортно строителство към УАСГ, Националния комитет на България към Световната пътна асоциация в лицето на Българския форум по транспортно строителство и инфраструктура (БФТИ); ВСУ Любен Каравелов, със своята широка мрежа от експерти сме готови дейно да участваме и помогнем за подобряване на всеки един от изброените проблеми. 

Д-р инж. Христо Грозданов 
Институт по транспортно строителство и инфраструктура