За година: Родиха се с 4% по-малко бебета, починалите с 15% повече

Ключови думи: раждаемост, население, починали, развод

През 2020г. в страната са регистрирани 59440 родени деца,като от тях 59086(99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 452 деца, или с 4.0%, съобщиха от НСИ. Коефициентът на обща раждаемост през 2020 г. е 8.5‰,а през предходната 2019г. -8.8‰.Броят на живородените момчета (30372) е с 1 658по-голям от този на живородените момичета (28714), или на 1000 живородени момчета се падат 945момичета.В градовете и селата живородени са съответно 43829и 15 257деца, а коефициентът на раждаемост е 8.6‰ в градовете и 8.2‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен -11.7‰, и София (столица) -9.9‰.

 В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Видин-5.8‰, и Габрово-5.9‰

Броят на жените във фертилна възраст (15 -49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2020 г. броят на жените във фертилна възраст е 1452хил., като спрямо предходната година намалява с 13 хил., а спрямо 2011 г. -със 199 хиляди.През 2020г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2897. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години -от 2 284 през 2019г.

Половината (50.5%) от ражданията през 2020 г. са първи за майката, 36.7% -втори, а 12.6% -трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените.

През 2020 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56 и спрямо 2019г. Намалява с 0.02

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.3 години през 2019 г. На 27.5 години през 2020 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.5години за област Сливен.

През 2020 г. са регистрирани 1043 случая на многоплодни раждания, което е с 121случая по-малко отколкото през 2019 година. При 1033 от случаите са родени по две деца,а при 10–по три.

През 2020 г. броят на извънбрачните раждания е 35486, или 59.7% от всички раждания.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.5%) е по-висок отколкото в градовете (57.7%). За 79.6% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (77.2%) и Враца (76.8%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Благоевград (48.0%), Разград (43.8%) и Кърджали (39.3%).

Броят на умрелите лица през 2020г. е 124735, а коефициентът на обща смъртност-18.0‰.

Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 16 652, или с 15.4%.

Смъртността сред мъжете (19.6‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (16.4‰). През 2020г. на 1 000 жени умират 1 122мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.2‰)отколкото в градовете (15.7‰).През 2020 г. стойността на показателя за обща смъртност по области е в границите от 13.4‰до 27.7‰.  

С най-висока смъртност в страната са областите Видин -27.7‰, Монтана -25.5‰,Кюстендил и Габрово-по 24.0‰.

В шест области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) -13.4‰.За сравнение през 2019 г. показателят за обща смъртност по области е в границите от 11.8‰в София (столица)до 22.9‰във Видин. През 2020спрямо 2019 г. във всички области на страната се наблюдава увеличение в стойността на коефициента на обща смъртност.

Най-голямо увеличение има в областите Видин -4.8 промилни пункта, Разград и Смолян -по 4.6 промилни пункта. Най-малко е увеличението в областите Бургас -1.2 промилни пункта, София (столица)и Ловеч -по 1.6 промилни пункта.

Показателят за преждевременна смъртност през 2020 г. (20.5%)остава непроменен спрямо предходната 2019година (20.5%).

В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.7% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 26.6%.

През 2020г. в страната са починали 301 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност7е 5.1‰.За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2019г. -5.6‰.В регионален аспект през 2020г. в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Русе-2.0‰, и София (столица)-2.4‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (11.7‰) и Монтана(10.8‰

През 2020г. са регистрирани 22 172 юридически брака - със7 026 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност8е 3.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 124) са сред населението в градовете.

През 2020 г. 6 649души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 57.1% от тях са мъже. Сред лицата, изселили се от България 36.1% са на възраст 20 - 39 години.

Най-младите емигранти (под 20 години) са 12.1%, а тези на 60 и повече навършени години -18.9% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.2%), Руската федерация (14.6%) и Турция (13.0%).Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.

През 2020г. 37 364 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 52.0%, а на жените – 48.0%.

Сред дошлите да живеят в страната 34.2% са във възрастовата група 20 -39 години, а 32.3% са на възраст 40 -59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.6%, а най-възрастните (на 60 и повече години)-19.9%.Най-висок е делът на имигрантите от Турция (24.3%), Германия (9.6%) и Руската федерация (9.3%).Естествен и механичен прираст на населението.

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението.

След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2020 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 65649 души.Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.5‰9. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.1‰, а в селата -минус 16.0‰.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.5) и Варна(-5.7).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин -минус 21.9‰, следвана от областите Монтана -минус 18.2,и Габрово-минус 18.1‰.В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1000 души през 2020 година.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2020 г. е положителен -плюс30715души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция,е +4.410.През 2020г.двадесети четири области имат положителен механичен прираст.

 Най-голям механичен прираст има в областите София(63.0),Перник(26.6), Кърджали(23.2). С намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите София (столица)(-11.9‰),Сливен(-2.2%), Смолян (-1.7‰)и Велико Търново (-0.1%).