Българинът трябва да опознае историята си, за да павира пътя за своето развитие в бъдеще

Днешната историография на България предлага претоплени манджи за разлика между славяни, траки и българи. Това е една голяма заблуда, категоричен е акад. Цветан Гайд

Ключови думи: Цветан гайд, академик, тракия, траки, траколог, бургас, история на българия, славяни, кубрат, аспарух, новини, интервю

Цветан Гайд е директорът на Института по Т-наука. Известната поредица „Тракийското писмо – декодирано“ от 2006 г. – четири тома, чийто автор е покойният брат на Гайд - д-р Стефан Гайд. Преди години излезе и петият том на книгата, на който вече автор е Цветан Гайд. Това са първите разработки, които разкриват произхода на българите от населението, което е обитавало територията на Балканите. 

Срещаме се с Гайд в Бургас. Той е в морския град, за да представи на широката публика сборника с древни документи „Тракийските хроники – дебела книга, която представлява нов извор, от който търсачите на изгубеното познание за древния народ ще могат да черпят познание. 

Това е първа част от задълбочен разговор академика, в който обсъждаме темата за произхода на българите и древните племена на траките. 

Част 1:

- Академик Гайд, Вие сте Траколог. Вашата теза, която Вие и покойният Ви брат подкрепяте, спори с установената „истина“ за произхода на Българите. Каква всъщност е дейността Ви и какво значи да си траколог?

- Аз в никакъв случай не съм просто траколог. Това е ограничен подход. Нашият път е интегрален – методът „Гайд“, който моят брат основа. Той интегрира както съвременните дялове в науката, така и древни документи, свещени тестове и дори модерни компютърни разработки по артефакти, намерени по нашите земи. Идеята е тези формули или послания на древните към нас да бъдат възстановени. 

В Т-института имаме отдел, който се занимава задълбочено с траките. В тази връзка всичко започна от изследването на нашия произход – на българите. Оказва се, че на базата на много анализи, не само на ниво ДНК, но и на лингивстичен анализ на съвременния български език, е развитият древен тракийски език. Естествено има огромна разлика, защото хората не си дават сметка, че през хилядолетията в езиците настъпват многобройни промени.

Всъщност можем да говорим за съвременния вариант на този език, чак след превода на Библията. Тогава племената започват да оформят своята книжовност и се появяват автори, които създават цялостна литература, за да се достигне до този език, който днес употребяваме. 

- А какво всъщност Ви води в Бургас?

- Тук има много хора, които се интересуват от тематиката за траките. За нас е важно българите да се върнат към своите корени. Големият проблем  на нацията ни е не само липсата на самочувствие и визия, а липсата на българска национална доктрина, която да е цел на народа ни. Няма как да има такава, ако не познаваме историята си, корените си, без да прочетем и осмислим своето минало, без да разберем връзката между него и бъдещето си. Това е единствения начин да павираме пътя пред нас. Без да познаваме собствената си история, не можем да имаме развитие. 

- Как да свържем книгата Ви „Тракийските хроники“ с това?

- Това е един сборник от документи, който винаги е актуален. В него са индексирани извори от самите траки – какво говорят те за своята вяра, култура, бит и надежди. Тя е свещена биография на нашия народ и е безценна. Ние насочваме хората към интерпретациите на нашите предци и в тази насока е много ценно, когато българите осмислят собствената си история, да се разпознаят като факлоносци, защото както казах – това е начинът да предначертаем пътя за бъдещото си развитие като нация. 

Както споменах, този труд е много повече от една обикновена историография. Той е ценен за всеки един българин, който през него може да намери своята идентичност – да разбере кой е и от там да намери път и посока в личната си биография. Че не е въпрос на игра на хазарт за това къде ще се роди даден човек. Че всъщност има промисъл и предначертание и задача, която осмисля живота на човека и го връща към предците си. 

- Историята, която се преподава в училищата и се учи в учебниците, говори за прабългари, славяни и траки.

- Това е една голяма заблуда. Не е просто, за да споря с историците от миналото и от сега. Днешната историография на България предлага претоплени манджи. Да си спомним за Иречек – един млад човек, който идва от Австро-Унгария и започва да ни нарежда каква е нашата история. След това цялата школа „Златарски“ и т.н. Не искам напълно да отричам труда на тези хора, но те не са имали възможността правилно да интерпретират българската история. Който и историк да ми говори, каквото и да приказва – когато изследванията на ДНК показват, че ние не сме тюрки и сме много различни от другите славянски народи – руснаците, белорусите и т.н. Ние сме автономно население на Балканското население, което обаче има общи генетически връзки с етрусите в Италия, с келтите на север. Да не говорим и за лингвисичните анализи в тази посока.

- Да се върнем назад в историята – още по времето на Кубрат и на Аспарух след него. Какви са те – българи или траки?

- Това е много интересен въпрос. Например легендарния сюжет с пръчките или стрелите. Кубрат, който дава пример на синовете си. Това е описано в хрониките на Авийла, написани за хан Телерик – много интересен документ от т.нар. книга „Арих“. Там става ясно, че Кубрат и синовете му са от конното племе, наречено „гети“. Те населяват териториите над Стара планина, но имат разсейване от дълбока древност и затова траките ги наричат „трако-скити“. Всъщност т.нар. „аспарухови българи“ реално се връщат в своят прародина, а по-късно се разбира, че самият Кубрат по-рано е възприел всички траки за свои родственици.

Това, разбира се, обяснява защо връщайки се в прародината си, българите основават държава, която е много устойчива и няма никъде, след това във времето междуособици между славяни, траки и българи. Това е така, защото се оказва, че всъщност говорим за една и съща народност, която обаче по времето на римските завоевания се размива. Тракийското население остава предимно в планинските региони, а част от него дори се елинизира. И огромна част от него се преселва отвъд Дунава.

Земите, които са завзети от римската империя, са били разпознати от тези множество тракийски племена, които изграждат българския народ като техни – като тяхно родствено право. В това отношение 681 г. не е датата на създаването на българската държава, а на една от българските държави – в лицето на договор, който Аспарух сключва с Византия. Искам да кажа, че многократно тези племена, които от край време населяват тези територии, са се завръщали. Те не са завоеватели. Говорим за сложни взаимоотношения, особено в ранната източно-римска империя – Византия.

- Има ли общо между въпросните гети – племето на Кубрат – и готите на запад?

- Готите са гети. Тези неща са описани в книгата на Йорданес. Те са гетското племе на траките. Съвпаденията с конските опашки не са случайни. Самото животно кон е било свято както за траките, така и за българите.

Към Част 2