На евровота ще проличи в каква Европа искаме да живеем

Огнян Златев e ръководител на Представителството на Европейската комисия в София от 2013 г. Работи за Европейската комисия от 2011 г. като началник на отдел „Комуникации“ в Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски” специалност „Класическа филология” и има допълнителна квалификация по политически и стратегически комуникации. Бил е член на УС на БНТ. През 1998 г. основава и управлява неправителствената организация Център за развитие на медиите в България, която успешно се развива през годините и създава контакти не само с българските журналисти в страната, но и участва на регионално равнище в различни мрежи, които са се създали на Балканите. Като експерт е работил за ЮНЕСКО, Световната банка и ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход като страните от Западните Балкани, Централна Азия, Кавказкия регион, Близкия изток. Сред другите длъжности, които е заемал, са директор на Информационния център на Институт "Отворено общество" в София, ръководител на Центъра на Би Би Си в България и служител по обмен на специалисти в Британския съвет в България, пише monitor.bg

- Г-н Златев, наистина ли мониторинговият доклад за страната ни беше толкова положителен, каквито бяха оценките, или има още върху какво да работим?

- Докладът от гледната точка на Европейската комисия, както винаги, е обективен и точен. Разбира се, може да се дават различни интерпретации. Комисията всъщност отчита постигнатото по зададени параметри. В случая отчита, че България се справя добре, изпълнила е част от 17-те препоръки, посочени в предишния доклад. Това дава основание на комисията да заяви, че наблюдението по три от шестте показателя може да бъде спряно временно. Има още какво да се желае. Оценява се постигнатото, но в същото време ни казва, че има още малко работа, насърчава България да я довърши.

- Наистина ли това беше най-добрият доклад за страната ни?

- Факт е, че за първи път комисията заяви, че спира временно наблюдението по три от шест показателя. За мен това е положителна оценка. Оттам насетне не бива да забавяме темпото, да не смятаме, че работата вече е свършена, а да продължим да работим. Това е от полза за българските граждани.

- А може ли да се надяваме, че следващата година ще бъде последният доклад за страната ни?

- Всичко зависи от българските власти, които трябва да довършат работата по оставащите три показателя и чрез това да убедят Европейската комисия, че реформите са необратими. Ние също бихме желали този механизъм да приключи успешно. Не бих се наел да давам прогнози, но сме оптимисти. Виждаме, че работата върви в правилната посока.

- Казвахте, че е необходима още работа. Друга голяма тема е Шенген. Ще бъдем ли част от пространството в най-скоро време?

- От гледна точка на Европейската комисия темата Шенген е приключила още през 2011 година. От тогава институцията периодично заявява, че България и Румъния са изпълнили техническите изисквания. Европейският парламент също периодично излиза с резолюции, с които настоява България и Румъния да бъдат приети. От там насетне въпросът е политически, а не юридически. Всичко зависи от държавите-членки и доколко някои от тях все още имат резерви за това дали двете страни ще станат членки на шенгенското пространство. От наша гледна точка България и Румъния трябва да бъдат приети, но кога ще стане факт това не мога да кажа. Искаме да е максимално бързо, но решението не е в нашите ръце.

- Как си обяснявате забавянето?

- Обяснявам си го с политическата конюнктура в отделните държави-членки, които изразяват резерви. Не виждам с какво друго. Навсякъде се провеждат избори и това е удобна възможност да се отклони вниманието от вътрешни проблеми или да се търси някаква подкрепа. Затова казах, че въпросът не е юридически.

- Тежка година изпрати Европейският съюз. Какъв е анализът ви, кои са най-големите предизвикателства занапред - Брекзит, миграцията, проблемът със сигурността и тероризма?

- Можем да кажем, че последните 7-8 години са уникални в модерната история на Европа, защото бяха изпълнени с динамични предизвикателства. Само за няколко години се случиха толкова много неща - бежанска и икономическа криза, кризата в Гърция, проблеми със сигурността. Основните предизвикателства, с които се справяхме, бяха точно тези. Едно от тях е продължаващата миграция и все още нежеланието на част от държавите-членки да се постигне напредък по отношение на реформата на политиката за миграция.

- Решихме ли обаче мигрантския проблем?

- Все още не е решен окончателно. Само дотолкова, доколкото имаме доказателства от статистиката, че притокът на мигранти в ЕС през последните няколко години трайно намаля. В сравнение с равнищата от началните години на кризата - 2013 година има намаление до 97% от броя на мигрантите, които се опитват да влязат на територията на ЕС. От друга страна обаче продължаваме да не намираме общото съгласие как да се справим с хората, които вече са на наша територия. Има държави членки, които все още се противопоставят на предложението на ЕК за релокация, за интеграция. Говори се за реформа на т.нар. Дъблински регламент. За съжаление отново имаме политически въпрос и той трябва да бъде решен с консенсус. Да се надяваме, че нашите румънски колеги, на базата на постигнати договорености, ще успеят да завършат реформата по отношение на миграцията. Брекзит също беше една много голяма тема.

- Има ли губещи и печеливши тук?

- Разбира се, че не е добре, когато една държава членка напуска ЕС. Това не е добре и за двете страни. От друга страна обаче, след като имаме волеизявление на гражданите във вид на референдум, ние уважаваме тяхното решение. Споразумението, което постигнахме, е най-доброто при тези обстоятелства. Оттам насетне кога и как ще бъде прието и ще влезе ли в действие, предстои да видим. Навлизаме отново в полето на хипотезите. Европейската комисия обяви и че има нещо като план Б, ако британският парламент откаже да подкрепи това споразумение. И при този вариант на 29 март, когато е датата за прекратяване на членството на Великобритания, тя ще излезе без договор. За нас най-важното е бъдещите ни взаимоотношения да са на здрава основа. Има области, които са важни за двете страни - като сигурността, миграцията. Друг важен въпрос е и укрепването на цифровата икономика на бъдещето, която ще осигури нови работни места. Тук трябва да подчертаем и усилията на българския еврокомисар Мария Габриел. Също така е важно за нас приемането на следващия бюджет на ЕС след 2021 година. Надяваме се догодина това да стане факт. Важно е за нас, защото в противен случай не можем да говорим за някаква перспектива. Всички искаме ЕС да стане още по-силен и да затвърди ролята си на глобален лидер.

- Възможно ли е това?

- Възможно е. Знам, че е трудно, но е напълно възможно.

- Не се ли притеснявате от евроскептицизъм?

- Не, по никакъв начин. Това, че има евроскептицизъм, означава, че съюзът е основан на демократични ценности. Всеки може да изрази мнението си. Хубаво е да чуеш критика, да търсиш градивното в нея. Не виждам обаче как евроскептицизмът ще доведе до продължаващо разцепление. Ако проследите тенденцията, ще видите, че точно след Брекзит има все по-засилваща се подкрепа за Европейския съюз като цяло. Това е чудесно, защото предстоят и избори. Смятам, че европейските граждани започват да осъзнават все по-ясно, че единственият успешен вариант, за да продължим напред, е да сме заедно. Нито една държава нямаше да може да се справи сама с предизвикателствата, за които споменах. Затова смятам, че няма опасност от разцепление. Колкото до тези, които предричат краха на ЕС, за тях бих перифразирал Марк Твен „Сведенията за моята смърт са силно преувеличени“. По-добре да се концентрираме върху това как да направим нашия Европейски съюз още по-силен и успешен.

- Накратко - каква година изпрати ЕС?

- Сложна, трудна, но пък ни направи и по-силни. Справихме се с предизвикателствата. Смятам, че ЕС достатъчно добре заяви себе си като глобален играч на световната сцена. Успяхме да постигнем споразумения за безмитна търговия с Канада, Япония. В момента преговаряме с държавите от Латинска Америка. Твърдението, че ЕС вече не е привлекателен и желан партньор, не са основателни.

- Ще успее ли Европа да се справи с тероризма?

- Проблемът с тероризма не е само на Европа. Той е глобален и затова са необходими глобални усилия. ЕС предлага нови решения и партньорство с цялата демократична общност по света, за да можем да се противопоставим заедно. Затова са и предложенията, например за засилване на сътрудничеството между разузнавателните служби, обмена на информацията, охраната по границите. Особено внимание се отделя на т.нар.кибертероризъм, защото знаете, че през последните 1-2 години станахме свидетели на това какво може да се направи през интернет пространството.

- Предстоят евроизбори, с какво са важни за нас? Какво да знаят българите като европейски граждани?

- Те са важни, защото със своя вот българските и всички европейски граждани ще покажат в каква Европа искаме да живеем, в каква посока искаме да вървим. Не бива да се забравя, че всички тези регламенти и директиви, които идват от Европейския съюз, са своеобразни закони. Тези европейски правила и закони се приемат и одобряват от Европейската комисия и от депутатите от Европарламента. А точно тези депутати са избрани от нас. Така че когато даваме гласа си, нека знаем, че от нас зависи кой ще ни представлява в Европейския парламент. Те са упълномощени от нас, а ние с гласа си им даваме тази власт. Така че е добре да вземаме отговорни и информирани решения.

- Очаквате ли все пак да са по-активни вече българските граждани за разлика от преди?

- Смятам, че последната година и половина-две показаха един по-активен образ на българските евродепутати. Самата институция Европейски парламент вече е по-позната на българските граждани. Мисля си, че българските граждани са достатъчно съзнателни да разберат, че всеки един трябва да вземе отношение по въпроса за предизвикателствата пред нас. Моите очаквания са, че избирателната активност ще бъде по-висока, което е добре за цялата демократична общност. Това, което зависи от нас, го правим. Участваме в различни информационни кампании, обясняваме на хората защо е важно да се гласува.