Заради аферата БГ-гражданство: „Лидерите на българите в чужбина" и сърбинът-посредник остават в ареста (допълнена)

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Тримата обвиняеми по делото „ДАБЧ” , за които спецпрокуратурата поиска най-тежката постоянна мярка за неотклонение, бяха оставени в ареста. Това са шефът на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев, главният секретар на агенцията Красимир Томов и сърбинът Марко Стойов, сочен от държавното обвинение за посредник в схемата с подкупите.

Четвъртата обвиняема - Петя Симеонова, е с парична гаранция от 3000 лв. По-леката й мярка е определена от прокуратурата заради тежко здравословно състояние.

Пред съда адвокатът на Харалампиев – Николай Кокинов, обяви своя клиент за „лидер на българите в чужбина” заради длъжността, която заема. С това той се опита да оправдае негови срещи с посредници в странство.

Съдия Биляна Вранчева прецени, че срещу тримата има достатъчно обосновани доказателства на този ранен етап, че са извършили престъпленията. Припомняме, че Петър Харалампиев е сочен за лидер на организирана престъпна група за подкупи. В схемата според прокуратурата участвал и главният секретар Томов.
Марко Стойов пък посредничел на лица от чужди държави, които искат да получат лесно българско гражданство срещу рушвет.

ДАБЧ отговаря за издаването на удостоверения за български произход. Това е само начална стъпка по веригата за получаване на гражданство. Затова според защитата в аферата би следвало да участват и представители на Министерството на правосъдието и президентството. Такива обвинения обаче няма.

Четвъртата обвиняема – Петя Симеонова, има агенция за преводи и легализация. Според адвокатите тя почти не познавала Петър Харалампиев. Нямала му телефона. Единствената връзка между двамата била обща снимка, направена на коледно парти. Тя била сложена в кабинета на Симеонова, като с нея си правела реклама, че има връзки в ДАБЧ.

Съдът прецени, че няма опасност обвиняемите да се укрият. Доказателствата, че саизвършили престъпленията, се крепят на свидетели и данни от специални разузнавателни средства.

Сред свидетелите има служители на ДАБЧ, като особено важни са показанията на зам.-председателя на агенцията Димитър Владимиров. Според прокуратурата той от години се опитвал да спира престъпната схема за издаване на удостоверения за български произход.
Служители на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) също са дали показания пред обвинението.

Престъпната група била създадена през юли 2017 г. Според адв. Кокинов това е само месец след назначението на Петър Харалампиев за шеф на ДАБЧ и е нереалистично толкова бързо той да създаде подобна схема за подкупи.

От държавното обвинение твърдят, че пари са искани дори от бесарабски българи. За тях тарифата за придвижване на документите била 350 евро. „Такси” имало дори само за входиране на документацията в агенцията.
За лица, които не си плащат, процедурата била блокирана. След като платят рушвет обаче, документите били придвижвани скоростно, в рамките на часове.

Най-големите подкупи били от по няколко хиляди евро. Те са за лица, които нямат български произход, но искат да придобият наше гражданство на това основание. Това ставало чрез фалшификации.
Наблюдаващият прокурор Ангел Кънев обясни пред репортерите в съда, че са направени съдебни поръчки към чужди органи за събиране на доказателства в тази посока.

Заловени големи парични суми обаче на практика няма, което бе използвано като коз от адвокатите.
От прокуратурата се позовават на свидетели и на документи, които били съхранявани в няколко града.

Както „Флагман” съобщи, един от проговорилите е Димитър Стойчев, който според адвоката Николай Кокинов е дългогодишен семеен приятел с Петър Харалампиев.

От прокуратурата обясниха, че има опасност обвиняемите да извършат друго престъпление, да въздействат на свидетели и да влияят на разследването, ако са с друга мярка за неотклонение.
Адв. Кокинов отвърна, че при тези обстоятелства държавното обвинение може да инициира процедура за отстраняване на Петър Харалампиев от длъжност. Според него „домашен арест” също би била удачна мярка.

Съдът не прие аргументите на прокуратурата, че обвиняемите могат да се укрият. Но възприе тезата, че те могат да извършат друго престъпление. Затова и ги остави в ареста.
Определението може да се обжалва пред Апелативния специализиран наказателен съд, като евентуалното дело там ще е на 8 ноември.