Кой е виновен за това, което е Нефтохимик?

Автор: Burgas1.org

На 28 ноември 2010 година на бургаския стадион Лазур се проведе футболната среща между отборите на Нефтохимик и Ботев (Пловдив). Въпреки че срещата за първенството на трета дивизия на българския футбол не беше от решаващо значение, тя предизвика сериозен интерес сред феновете. На трибуните имаше около 6000 зрители. Агитката на Нефтохимик, която тогава сме преброили като съставена от 3500 човека, беше подготвила красива хореография, а атмосферата на стадиона беше като за наистина голям мач. 7 години по-късно, на 26 май 2017 на същия стадион се изигра мач на много по-високо ниво в йерархията на българския футбол. Първи бараж за оставане в Първа лига играха елитните Нефтохимик и Славия (София). Мач от решаващо значение и за двата клуба. Срещата се игра при почти липсващ интерес пред около едва 500 зрители по трибуните.

Поставен така въпросът за по-успешния период в историята на ФК Нефтохимик вероятно ще затрудни всеки истински фен на клуба. 2010 година във В група, но с ентусиазирана и многобройна подкрепа от трибуните и интерес към отбора сред бургазлии, или 2017 година в Първа лига, но с една шепа фенове на стадиона и град, на който не му пука за Нефтохимик. Кой от тези два Нефтохимика има повече активи и потенциал? Целта ни тук не е да проследяваме историята на клуба, но ще опитаме с няколко думи да разкажем как се стигна от 3500 до 500. От 2009 година насам Нефтохимик винаги е разчитал основно на Община Бургас, за да бъде финансиран и осигуряван. Няколкото обединения на клубове и намиране на собственици и спонсори се случиха благодарение на подкрепата и със съдействието на общината. Освен цялата тази помощ за намиране на финансиращи фирми и бизнесмени, Община Бургас отделяше и директната субсидия от бюджета си в подкрепа на Нефтохимик. След сезон 2010/2011 отборът игра два сезона в Б група, след което успя да влезе в елита на българския футбол. Сезон 2013/2014 беше много драматичен за Нефтохимик. След слаба игра, множество загуби, скандали, изгонени футболисти, обвинения в уговаряне на мачове и смени на треньори отборът изпадна. Все още е доста мъгливо какви бяха конкретните причини за закриването след края на сезона на онзи клуб през 2014 година, но това закриване не можа да изчисти съвсем усещането на феновете, че им се налага да подкрепят клуб, който участва в уговорки, който се управлява непрофесионално и мъгливо. Не можа да пропъди усещането за политически мотиви в цялото това оцеляване от избори до избори, усещането за ангажираност на спонсори и благодетели, които не са съвсем чисто и безкористно посветени на клуба и усещането за липса на каквато и да е сигурност.

Това, което се случи през лятото на 2014 година беше опит всичко да започне начисто. Създаден беше чисто нов клуб, който стартира от най-долното ниво на футболната йерархия. Клуб ненатоварен с болни амбиции, без тежести, без сложни схеми с чувствителни спонсори и собственици, клуб, който феновете да обичат и подкрепят, клуб управляван от фенклуба на Нефтохимик. Идеята беше да се разчита на нормалната общинска субсидия, каквато ползват и останалите бургаски клубове, както и на приходите от посещенията на мачовете и от дарения от самите фенове. Така Нефтохимик трябваше да съществува здравословно на базата на баланса на собствените си приходи-разходи, да гради имидж, да търси нова подкрепа и да се развива бавно, но на една здрава и сигурна основа. Тогава се появи възможността за бърз прогрес чрез ново обединение. Този път с ФК Бургас, собственост на Павел Бошнаков, собственик на Мастерхаус. Решението за бъдещето беше в ръцете на феновете - те управляваха сами своя клуб. Изкушението от бързото изкачване в горните дивизии надделя и накара привържениците да забравят миналите неуспехи, срама, дискомфорта да обичаш и подкрепяш клуб, чиято политика не харесваш.

Вчера Нефтохимик изпадна във Втора лига след загуба в последния бараж. Привържениците на клуба са бесни, объркани, отчаяни. В часовете след срамния мач основната тема е "аз повече не мога да продължавам" и "кой е виновен за тази загуба?". Виновен ли е собственикът, който обяви оттеглянето си от управлението на клуба само два дни след парламентарните избори и хвърли Нефтохимик в несигурност. Виновен ли е настоящият изпълнителен директор - Николай Тодоров, който едва днес обяви в официално изявление, че клубът е в "тежка финансова и кадрова ситуация", след като Бошнаков цял сезон повтаряше обратното - че всичко в Нефтохимик е наред. Дали вината е в спортния директор Станимир Димитров, или в останалите легенди на работа в клуба, които в миналото са доказали, че присъствието им в управлението е свързано с повече интриги и проблеми, отколкото с реални резултати. Виновен ли е треньорът Янев, подал неприета оставка преди края на сезона, или играчите го подведоха и не играха на 100%? Кой е виновен за привличането на играчи с краткосрочни договори, които ще напуснат без пари клуба и приносът им за развитието му ще бъдат само няколкото изиграни мача? Дали не са виновни и самите фенове, които допуснаха клубът им отново да се лута и управлението му да тъне в мъгла? Тези толкова съществено звучащи въпроси всъщност няма да дадат истинските отговори, които да обяснят защо Нефтохимик отново е със сринат имидж, без база и с една шепа фенове, които повече не искат да подкрепят някога любимия си клуб.

Вероятно в следващите дни обвиненията и изявленията ще продължат да следват тона на дребнавост и лични нападки, а това, което е наистина важно да се случи е ръководството на ФК Нефтохимик да излезе и официално да представи пред всички бургазлии своите дългосрочни и сериозни планове за развитие на клуба. Планове изготвени от специалисти. Планове за финансиране с разчети няколко години напред, осигуряващи стабилност и нормален баланс приходи-разходи. Планове за маркетингова стратегия за популяризирането на клуба и връщането на интереса към него. Планове със срокове за създаване на поддържана материална база, която да осигурява както нормален тренировъчен процес на всички от школата и мъжкия състав, така и терен за официалните мачове. Планове за развитието на силна детско-юношеската школа със срокове за влизане на юноши в мъжкия състав с перспектива за продажбата им като елемент от финансирането на клуба. Програма за нормална мрежа от скаути, която да води в Нефтохимик талантливи футболисти, за които в бъдеще да може да бъде получена трансферна сума... Очевидно е, че не треньорът или играчите трябва да решат истински сериозните проблеми в клуба.