Експерт посочи пред Флагман.бг защо старите дървета в Бургас са опасни и трябва да се премахнат

Автор: Светлозария КИДЕРОВА, снимки: Авторът


Проблемът с отсичането на дърветата по бургаските улици буни от години духовете в града. Флагман.бг потърси експертното мнение на специалистите, защото те са хората, които могат да дадат оценка за състоянието на ландшафта в Бургас. (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)

Днес ви запознаваме със становището на доц.д-р Анелия Пенчева, един от експертите в сферата. Тя е завършила специалността Озеленяване (сега Ландшафтна архитектура) в ЛТУ – София. Специализара в областта на растителната патология „Патология на растенията и химия“.  Има повече от 80 научни и научно-приложни статии и доклади в областта на защитата на декоративните растения, приложната ентомология и приложната фитопатология.

„Премахването е по-скоро желателно при инфраструктурни проекти, защото при различните изкопни работи и полагането на настилки се нарушава драстично кореновата система и такива дървета след това бързо загиват. И представете си колко средства ще трябват отново, ако 2-3 години след като са положени нови тротоарни настилки, се наложи подмяна на уличните дървета. За специалистите в областта на дендрологията и ландшафтната архитектура, дърветата пo бул. „П. Евтимий“ отдавна са загубили функциите си”, обясни доц. Пенчева.


Ето така би трябвало да изглеждат здравите софори на възрастта, на която са дърветата по улиците на Бургас – облистени и с широки плътни корони


Ето как всъщност изглеждат те

Тези дървета още преди десетилетия са драстично подрязвани, което е нарушило съотношението между корона и коренова система. Това е ограничило хранителния режим на дървото и довело до проблеми в здравния му статус.

Короните им са редуцирани, с малко листна маса и не могат да се изхранят корените, поради което  загиват. Доказателство за влошеното им състояние е наличието на плодни тела от  патогенна гъба. Тя се внедрява при наличие на срязване или счупване на клони, намиращи се до 5 м от основата на стъблото.

Корените на въпросните дървета са излезли над повърхността, повдигнали са настилките и в повечето случаи са със силна степен на загниване. Като се има предвид, че и короните са силно дебелансирани, поради драстичните резитби, то при поява на по-силни ветрове съществува опасност от падането им върху хора, МПС или сгради в близост.

Тя посочи, че дърветата, които имат асиметрични и рехави корони обикновено влошават цялостния архитектурен профил на улицата.  В повечето случаи те са несъизмерими с мащаба на сградите и ширината на уличното платно и са разположени в недопустима близост до прозорците на живущите, създавайки им определен дискомфорт.

„При озеленяването на такива улици подчертаването на силуетната й изразителност се постига чрез използването на дървета с еднакъв хабитус и добре оформени корони. В този смисъл търсеният ефект е драстично нарушен и дърветата не допринасят по никакъв начин за модерния европейски облик на уличните пространства, а по-скоро са доказателството за системно натрупвани грешки при поддържане на уличните дървета”, допълни експертът.

По думите й в Бургас през 60-те години на миналия век са засаждани обичайни за този период дървета – липи, софори, брези, чинари, ясени, ацери, акации, конски кестен и др. Оттогава досега са настъпила редица промени,  които променят растежните условия и правят някои от видовете неподходящи за озеленяването на конкретни улици.

„Съществен проблем е състоянието на кореновата система на дърветата по улиците. В много от случаите те са оголени, загнили, с до 50 см над нивото на тротоарната настилка. Това рефлектира в неравности по пешеходната зона и неминуемо ще затрудни и оскъпи предстоящите строителни дейности, свързани с реконструкция на улиците. Другият проблем е, че високите дървета, които са оставени като пилони, само с централно стъбло и без скелетни клони, могат лесно да паднат при по-силен вятър и да нанесат повреди на близкостоящи сгради и МПС”, категорична е доц. Пенчева.

Специалистът  разясни, че проблемът с алергиите при хората се получава, защото  например липите по време на цъфтеж предизвикват реакции, които провокират сенна хрема. Опасни са също женските тополи, които през май изхвърлят пухчета.

Относно ландшафтната архитектура на Бургас доц Пенчева каза, че по принцип зелените площи се изграждат в унисон с архитектурните обекти.

„Развитието на озеленяването в Бургас е следвало тенденциите, характерни за цялостното развитие на България през годините след 9 септември. В момента община Бургас влага много средства в поддържане и реконструкция на зелената система на града. Относително повече средства, отколкото в София например. Бургас има най-добре поддържания парк у нас – Морската градина. И много други примери на добре извършени реконструкции на зелени площи, включително и на улици. Може би има един период след Демократичните промени, когато поради липса на средства грижите по текущото поддържане са силно занижени. Тогава не са извършвани своевременно резитби и е подценено възрастовото възобновяване на парковата растителност. При последвалите масови резитби са нанесени много съществени щети на голяма част от дърветата. Дебелината на отрязваните клони е с диаметър над 20 см, при което са се отворили големи рани. Гражданите възприемат като драстични промените при подмяна на уличните дървета, но на практика заразяването продължава и макар и по-бавно, те загиват. Ако смяната беше поетапна в годините, като се започне с най-заразените индивиди, процесът можеше да се забави. Но дори при грешки в проектирането на растителността, една площ би изглеждала много по-добре, когато околните сгради, настилките и парковата мебел са в добро състояние, а тревният чим е добре поддържан. Така че, не би трябвало зелените площи да се отделят от цялостната инфраструктура на града и да се търсят грешките единствено там”, категоричен е експертът.

Доц. Пенчева препоръчва нововнасяните дървета да са съобразени с растежния простор, който различните по ширина улици осигуряват, за да не се налагат такива резитби, които изтощават дърветата. И самите те да са по-адаптивни към промените в климатични условия. „Хубаво е дърветата да се подменят след определена възраст, когато са изчерпали своите функции-около 40 години”, заключи експертът.