Ретро Бургаз: Ето как са празнували Гергьовден преди 80 години

Автор: Иван КОЛЕВ

Целият град тържествено е отбеляза Деня на храбростта и българската армия – 6 май преди 80 години, показва преглед на периодичния печат през 1937 година.

Буквално във всяка къща е било извадено българското знае, а всички организации и училища се стичат на площад „Св.св.Кирил и Методий”, за да се поклонят пред героизма на българската армия, пише вестник „Бургазки фаръ”.

Днес ситуацията е много по-различна. Подобни събития се превръщат в казионни и сякаш на гражданите не им пука. Малцина се включат в тържествата, а от училищата, спортните клубове и сдружения почти няма никаква реакция.

Препечатване материала от „Бургазки фаръ” с известни съкращение, за да покажем на бургазлии как се е празнувал Гергьовден през 1937 година:

„Гергьовден, Денят на ордена за храбростта, когато се чества и бойната слава на нашата несъкрушима по дух войска, се отпразнува тази година в Бургас по особено тържествен начин.

Оживлението по улиците започна от рано сутринта. Цялото гражданство се стичаше към центъра на града, за да отдаде нужната почит към загиналите през Световната война герои и да засвидетелстват своята преданост към родината.

Към 9 часа всички организации, учащи, войска и други начело с музика се отправиха към площада пред катедралата. Малко преди 10 часа там бяха вече строени всички части от бургаския гарнизон, заедно с офицери и подофицери, учащи младежи, родолюбиви и спортни организации, моторизирани части на полицията, пожарната команда с новите си коли, група курсисти от самарянския курс на дружеството „Червен кръст” и други.

Почетното място бе дадено на дружеството на запасните подофицери, което вчера чества 25-годишен юбилей. Произведен бе строеви парад, командват от подполковник Стайков и приет от началника на гарнизона Басмаджиев.

След това полковникът държа силно прочувствена патриотична реч. Той отбеляза, че зла и жестока съдба ни отне плода на победата, оспори ни правото на обединение, хвърли нови жертви в мрака, неизвестността и страданието на ново робство, а свободна България е унизена, наскърбена и намалена, задушавана от омразата и жестокостта на озлобените победители.

Но можеше ли някой да отнеме жизнеността, свежестта и духовната здравота на народа ни, силата не неговото родолюбие, можеха ли да ни отнемат и оспорят славата на победите, възторгът от тях, тяхното хипнотично обаяние, нашите живи герои, чиито гърди днес краси Ордена на храбростта…”