Думите на ученичката Александрина за 3 март режат като с нож! Прочетете ги!

Обръщение на една ученичка по повод 3 март разчуства стотици българи. Негов автор е Александрина Димова от Езикова гимназия "Иван Вазов" в Пловдив, съобщава "Марица". Ето какво написа тя:

Отечеството е в опасност!
Прекрасно, но – що е отечество?

Отечество любезно, как хубаво си ти! Кой ли не е възхвалявал твойте красоти?

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе. Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
Н. Вапцаров

Родината ни е красива. Няма спор. Но ако някой се опита да ме убеди, че отечеството е земя и нищо повече, ще спорим. Отечеството съм аз, отечеството си ти, отечеството е Ботев, отечеството е Гео… Отечеството сме ние! Без хора къщите са празни, а без народ земята не ражда.

Но що е народ? Не, това не са аморфните маси, които се подлагат на изедническа манипулация, които изстрелват патриотарски снаряди и протестират срещу бурките, но са по-мълчаливи от риби, когато убиват някого пред слепите им очи. Не! Те са мърша.

Ако аз и ти спим, ако позволяваме да ни люлеят в робски люлки и търпим в оглупяло очакване да си спасим душите, ние не сме нищо повече от труп на народ: статичен, вмирисан, разлагащ се.

За да живеем, трябва да се движим – да се борим, а за да се борим, трябва да сме заедно. Понякога е достатъчно да имаме кауза и три епитета, за да се превърнем в народ:

полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

Днес, а и от доста години, се наблюдава удивително изобилие от каузи и епитети. Народ ли сме?
Не мисля. Според мен днешната маса е почти точно толкова единна, колкото е била и през Възраждането. Може би Преходът е виновен…

На линията на времето между нас и възрожденците блестят няколко кървави фойерверка, но те са твърде недостатъчни, за да измият от челата ни срама от бездействието и безличието.

Обезсмъртеното от Гео Милев Септемврийско въстание е един такъв проблясък. Удавен в кървавите води на шумящата Марица, той казва нещо ценно. Повтаря един урок, който някои от онези предци от Възраждането са опитали да преподават. Ще станем народ тогава и само тогава, когато земята ни се изпълни със слънчогледи. Почвата ни е благодатна, остава само да се научим да не хвърляме слънчогледите си в прахта…

Както е казал един ветрогонещ юрист: „Идеали трябват!“

Отечеството е народът, а народът е в опасност, защото има недостиг на идеали. Духовен глад! Защо няма обявено бедствено положение?
Единственото логично обяснение е, че просто сме свикнали:

Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай…

Ежедневието ни увлича, смирението ни приспива, сънуваме красота и спасение. Прекрасно, но – кой е спасителят? Кой, ако не ти?

Народе????

Трябва да съм луда, за да продължавам да използвам този призив, който от векове се носи като през пустиня. А може би не е лош да си луд… „свестните у нас считат за луди“.

А трябва да си луд, за да излезеш срещу редовни платени войници, въоражен със слънчогледи. Трябва да си луд, за да запратиш бомба в божия храм, а после да се обесиш, без да ти мигне окото. Трябва да си луд, за да викнеш: „ДОЛУ БОГ!“

Защото ако го сториш и декларираш, че ще свалиш Рая на земята, трябва да го изпълниш, а трябва да си луд, за да се решиш да сваляш Рая…
Толкова луд, колкото онзи, който отвлече „Радецки“, за да се принесе в жертва на едно заспало стадо; толкова луд, колкото онзи, който писа за борба преди несправедливия разстрел и загина с песен на уста… Дължим много на тези луди.

Но днес ни учат да имаме здрав разум. Прекрасно, но – що е здрав разум? Ако е това, което приспива и те кара да мълчиш, не го искам! Ако трябва да си Мунчо, за да протестираш пред лицето на несправедливостта, тогава да живее лудостта!

Няма ли да бъде прекрасно да полудеем, ако това ще ни направи НАРОД? Да спрем да бъдем алчни наполеоновци и да се превърнем в слънчогледи, какво ще кажеш?

Народе????

Нека поне погледнем към слънцето. Кой знае – може да намерим идеал, а той е далеч по-ценен от диамантите, независимо какво ни казват, защото не мажеш да си купиш Свобода. Любимият ми луд казва следното: „Няма власт над оная глава, която е готова сама да се отдели от раменете си.“ Вярвам, че всеки трябва да има поне едно нещо, което да му е по-скъпо от тялото. Може би за да бъдем НАРОД, това нещо трябва да е Свободата.

Какво ще кажеш?

Народе????