Как в ГЕРБ планират да развият изостанала Странджа

Автор: Лъчезар Лисицов



Управляващите от ГЕРБ не са се отказали от идеята за подкрепа на слабо развитите региони, в това число и на района Странджа-Сакар. Това увериха председателят на парламентарната група на партията Цветан Цветанов и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Припомняме, че финансовият министър Владислав Горанов блокира преди няколко месеца „Програмата за развитие на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слаборазвити райони“.

В декларацията на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ за новия политически сезон, прочетена от Цветанов в сряда, обаче като един от приоритетите бяха посочени именно изостаналите райони.

„Добрите резултати в сферата на публичните финанси ще ни дадат възможност да развием и своите идеи в социалната политика. Благодарение на новото ръководство в Министерството на труда и социалната политика, което даде свеж импулс в работата на ведомството, ще работим върху целенасочени политики за подобряване на професионалния капацитет на населението в Северозападна България, Родопите, Странджа и останалите икономически изостанали райони в страната“, заяви Цветан Цветанов от трибуната на Народното събрание.

„Флагман“ потърси за допълнителен коментар председателя на ПГ на ГЕРБ, който е  и зам.-председател на партията.

„Тези райони не ги ли оправим, няма да се реши демографската криза“, каза Цветанов и даде пример с Родопите и Златоград. Местните започнали да се завръщат от София, след като граничният на Гърция район се развил през последните години. „Млад човек ми каза, че в столицата е плащал по 400 лева наем. Дори и да взима 1400 лв. в София, по-изгодно му е да живее и работи в Златоград“, каза Цветан Цветанов.

Според него инфраструктурата и земеделието трябва да са основен приоритет за изостаналите региони. Пчеларството също бил потенциален фактор.

Бургаските депутати от ГЕРБ Иван Вълков и Румен Желев са на същото мнение по отношение на Странджа. Вълков припомни, че през първия мандат на ГЕРБ е бил оправен пътят Бургас – Малко Търново, а сега приоритет е Малко Търново – Царево.

Желев е категоричен, че граничният контролно-пропускателен пункт в Малко Търново вече е подходящ и за товарни превози и пътната инфраструктура позволява това. „Трябва да се случи, това ще е подкрепа за населението на Странджа“, заяви депутатът пред „Флагман“.

Според Румен Желев, вече е налице необходимото съгласие от страна и на България, и на Турция.

Бургаските народни представители смятат, че могат да лобират и за  европейски средства. Причината е, че вече действало изискване за регионален баланс по някои европрограми, касаещи примерно „Натура 2000“ – т.е. ако пари се отпускат за даден район в централна България, то такива ще трябва да има и за Странджа.

Големият въпрос е какво се случва със стратегическата програма на правителството, която е блокирана единствено от финансовия министър Владислав Горанов. Наскоро той обясни, че не приема проектодокумента, изготвен от регионалното министерство, с аргумента, че инвестиции само в инфраструктура не биха били ефективни.

Спряната програма предвиждаше до 2025 г. да се инвестират 565 млн. лева за слабо развитите райони, от които 45 милиона – за Странджа-Сакар. Финансовият министър каза, че се убедил и след посещенията си по места, че чрез конвенционални мерки – с изливане на пари за инфраструктура, каквито са заложени в програмата, разработена от МРРБ, няма да се постигнат желаните ефекти. Според Горанов основна роля в случая трябва да имат Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието, които да се погрижат за човешките ресурси в проблемните региони.

Оказа се, че топката в момента е в социалния министър Зорница Русинова - бургазлийката, която замени Ивайло Калфин.
За това намекна и Цветан Цветанов в речта си пред парламента. То бе потвърдено и от регионалния министър Лиляна Павлова.
„Чакам Министерството на труда да предложи конкретни мерки. Надявам се съвсем скоро да има развитие“, заяви Павлова пред „Флагман“.

Тя каза, че приема становището на финансовия министър Горанов и че действително са нужни и „меки мерки“ за подкрепа на слабо развитите региони, които да се съчетаят с инвестиции в инфраструктурата.

Така ключов фактор за програмата за развитие на Странджа и останалите изостанали райони се оказва Зорница Русинова.
Въпросът е дали и след мерките, които се очакват от социалното министерство, Владислав Горанов няма да намери друга причина да спре или забави финансирането на програмата.