Хирург: Болката след операция на ингвинална херния трябва да отзвучи до третия месец

Автор: Флагман




Синдромът на хроничната следоперативна болка след операция на херния или накратко „постоперативна ингвинодиния” се характеризира с болка и дискомфорт в ингвиналната област, продължаваща повече от три месеца след операцията.

Операциите за ингвинална херния са една от най-честите хирургични процедури, като в САЩ се извършват около 700 000 ежегодно. Фактът, че самата процедура не предполага техническа трудност, предразполага и към относително нисък процент на постоперативни усложнения - раневи инфекции в ранен етап, а в далечен план са рецидивните хернии и ингвиналните невропатии.

Последният проблем, въпреки че е сравнително рядък, може да бъде доста притеснителен за пациентите. Истинската честота на проблема не е напълно уточнена - на много от пациентите се вменява, че е нормално да имат болки след операция, от друга страна много хирурзи отказват да признаят заболяване, което не може да се докаже с образни изследвания и няма стриктни диагностични критерии. Също така немалка част от пациентите с подозирана ингвинодиния (особено в развитите страни) преувеличават симптомите си с цел предписване на опиоидни обезболяващи.

Честотата на ингвинодиния (болка в слабините), която дават различните проучвания, варира между 0 и повече от 30% за отворените операции с платно (Лихтенщайн). Проучване от 1994 г., касаещо ингвинална болка след претърпяна операция за ингвинална херния при над 20 000 пациента, разкрива честота от 11,8% за отворените операции и 6,7% за лапароскопските (безкръвни) процедури.

Оплакванията от болки в ингвиналната област, мравучкане, изтръпване или липса на сетивност в засегната област водят до трайно намаляване на физическата и социална активност на пациента.

Причина за постоперативната ингвинодиния е засягане на някой от трите, а понякога и на трите нерва, които отговарят за сетивната функция в тази област. Причина за болката може да бъде също рецидив на хернията и все по-популярният феномен мешом - това е сборно понятие, касаещо зле позиционирано платно, както и събитията, които произхождат от това - компресия и демиелинизация на нервите, които минават около него, както и всички пролиферативни процеси, които се развиват вследствие на импланта. Формирането на неврином на мястото на презязан или травмиран нерв по време на операцията е също възможна причина за хронична болка в слабините.

Важно за точната диагноза е да се изключат причини от други коремни органи – отделителна система, дебело черво, а също остеит - бил той причинен от операцията или предхождащ самата интервенция. Не са редки случаите, при които пациенти с болка от коремен орган, са подложени на операция за ингвинална херния, при което оплакванията не само че не се овладяват, но дори и се наслагва болката от увреждане на сетивните нерви в ингвиналната област.

Терапевтичното поведение варира - от активно проследяване до премахване на засегнатите нерви и отстраняване на платното. Все пак повече проучвания предлагат започване на лечението с консервативни мерки, като оперативното лечение се запазва за неповлияващи се на медикаментозна терапия случаи. Оперативното лечение включва лечение на рецидивната херния, премахване на имплантираното платно или премахване на засегнатите нерви. Последната процедура успява да облекчи хроничната ингвинодиния в до 80 % от случаите.

Най-сигурният метод за лечение остава профилактиката - идентифицирането на нервите по време на първичната операция, използване на олекотени платна и прецизиране на поставените лигатури (конци) са критичните моменти за справяне с този нарастващ проблем.

Д-р Йонко Георгиев е гастро-интестинален хирург в УМБАЛ „Дева Мария“. Клиничите му интереси включват оперативно и неоперативно лечение на доброкачествени и злокачествени заболявания на храносмилателния тракт. Член на Българско Хирургично Дружество, Европейското дружество по кoлоректална хирургия и Българската асоциация по ултразвук в медицината. Има над  20 публикации в специализирани медицински списания с страната и чужбина. Рецензент в Central European Journal of Medicine.