Шофьорът на катастрофиралия автобус: Жертвите щяха да са повече, ако не бях влязъл в канавката
Автомобилът се движеше срещу нас и бях принуден да вляза в канавката, за да избегна сблъсъка, каза шофьорът на автобуса
25 Април 2016, Понеделник, 10:41 ч.
Часове бяха нужни на спасителните екипи да извадят телата на петимата загинали от купчините с ламарина
Опитах се да избегна удара и влязохме в канавката. Ако не бях овладял превозното средство, жертвите щяха да са много. Това каза пред камерата на Нова телевизия шофьорът на автобуса, след ужасната катастрофа край Луковит, при която загинаха петима души.
„Карах със 70 км/ч. Намалих скоростта, защото валеше дъжд. Срещу нас излезе кола, напускайки насрещното платно“, добавя шофьорът на автобуса. Само бързата му реакция спасила пътниците.
Автомобилът е пътувал за столицата, а автобусът – за Свищов през Плевен. В автобуса пътували 37 души. Нито един от тях не е пострадал при инцидента. След инцидента, от компанията са изпратили друг автобус, който да транспортира хората до Плевен и Свищов. Шофьорът на автобуса в шок след случилото се.
„Хубавото е, че спасихме хората от автобуса, защото щеше да има още жертви. Слязоха няколко човека и ми изказаха благодарност, че съм овладял автобуса“, добавя шофьорът.
Не същият късмет имат обаче хората от автомобила. От удара петима души умират на място. Те пътували към сина на едно от семействата, за да го приберат за празниците. Новината събра хората от ромската махала край пътя.
Часове бяха нужни на спасителните екипи да извадят телата на загиналите от купчините с ламарина.
След това и колата беше вдигната от мястото на катастрофата.
"Причината за инцидента най-вероятно е несъобразена скорост. По данни на шофьора на автобуса той се е опитал да направи спасителна маневра и е навлязъл в банкета на пътното платно", обясни в „Здравей, България” началникът на „Пътна полиция” при областната дирекция на полицията в Ловеч главен инспектор Николай Недялков. Той призова шофьорите да бъдат внимателни и да съобразяват скоростта с атмосферните условия, както и да бъдат по-толерантни на пътя.
В категории:
Крими
Класическите пържени кюфтета стават сочни отвътре и хрупкави отвън с тайната на баба
Тя е бременна с 12-тото си дете, а дъщеря й с първото
Температурата в Москва падна под -20 градуса
Попфолк певицата Андреа открива нова творческа страница като художник
Тревога за инвеститорите - цената на златото спадна рязко
Гърция затяга контрола за имоти заради турски схеми през България
Страхотен бутер сладкиш с боровинки и крема сирене за съботния ден
Оставаме си най-нещастните в ЕС, според световните класации
България изпреварва Сърбия по военна мощ, но остава зад Турция и Румъния
Само 5 български университета влизат в класацията Times Higher Education 2026
Бившата на Джизъса с чанта за 20 бона: Бъбрека си да беше продал, пак нямаше да ми осигури този живот!
Лорд Минчев се изгаври с Азис: Тази година булка, догодина - люлка
Последната седмица на Великия пост църквата нарича Страстна седмица, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Спасителя Господ Иисус Христос - неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
Започва с тържественото му влизане в Йерусалим и завършва с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик - Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата. Според православния календар тази седмица завършва с Великден.
На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна седмица. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
На Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат. Разпети петък е Денят на великите страдания на Иисус. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово).
На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер - прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.