Над 50 хил. лв. глоба за масовите съкращения в мина "Черно море", работниците отново на протест
Миньорите не са получавали заплати от февруари месец
Ключови думи:
мина Черно море, протести, съкращения, глоби, миньори, рудник, инспекция по труда, проверки, заплати, Бургас, Флагман
21 Април 2016, Четвъртък, 11:45 ч.
Автор: Флагман.бг, снимка: Флагман архивОбщо 280 души са освободени от работа
Собствениците на мина "Черно море" ще бъдат глобени с акт за установяване за административно нарушение, заради освобождението на работниците от предприятието. Глобата по закон е 200 лева на човек. Актът е за неспазения 30-дневен срок, в който работодателят е длъжен да уведоми „Бюрото по труда”, че се очаква масово съкращение.„В срок от един месец работодателят трябва да ни уведоми, като представи съответния пакет от документи”, коментира Живко Янакиев, директор на „Бюрото по труда”-Бургас, цитиран от Радио "Фокус". Проверките продължават и в момента, като инспекторите следят за нарушения в трудово-правните отношения, както и за безопасността на труд в мината.
Общо 280 души са освободени от работа. Живко Янакиев обяви още, че 101 миньори вече са регистрирани в „Бюрото по труда” като безработни. Има и такива, които са от Карнобат, Айтос, Хасково и други градове, които ще се регистрират в съответните поделения на социалната институция.
Междувременно стотина миньори се събраха на протест пред рудника. Те настояват да им бъдат изплатени трудовите възнаграждения. Миньорите не са получавали заплати от февруари месец.
Припомняме, че собственикът се отказа от концесията в началото на април, като дори изненада и синдикатите с намерението да се затвори мината. Има издадена заповед за ликвидация на дружеството, което доведе до съкращаване на персонала.
До момента са изплатени по 210 лева на работниците в мината, като част от заплатите за февруари. Имало е обещание, че до 20 април те ще получат и останалата част, но това не се е случило.
В категории:
Бургас
България изпреварва Сърбия по военна мощ, но остава зад Турция и Румъния
Само 5 български университета влизат в класацията Times Higher Education 2026
Бившата на Джизъса с чанта за 20 бона: Бъбрека си да беше продал, пак нямаше да ми осигури този живот!
Лорд Минчев се изгаври с Азис: Тази година булка, догодина - люлка
Почитаме двама свети чудотворци, ето какво повелява традицията и кой празнува днес
Ще има ли промени в таксите в банковия сектор след 1 февруари
Режисьорът и част от актьорския състав на "Клошар" гости на предпремиерата в Културен дом НХК
Само 1 консерва риба тон и 3 картофа: 10 минути и имате пълна купа вкусни кюфтета на масата
Стотинките стават на скрап, режат левовете на ленти
Усложненията след грип по време на епидемията
Това, което ви се случва през февруари, ще определи останалата част от годината!
„Върнаха ми всичко до стотинка“: Ученици спасиха пенсията на възрастен мъж
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.