Георги Манев: Бежанците носят дрога в раниците си, а новоизлюпени патриоти вземат по 500 евро за мигрант
Някои от хората в гражданските отряди са част от трафикантска мрежа и получават по 500 евро за лов на мигранти, а другите момчета са патриоти, които искат да направят нещо добро за държавата, каза Манев
Ключови думи:
Георги Манев, бежанци, мигранти, граждански арести, наркотици, дрога, Осман баир, ловно поле,
15 Април 2016, Петък, 03:07 ч.
Концесионерът на ловното поле „Осман баир” призова всички граждани да съдействат на служителите на „Гранична полиция“, които си вършат перфектно работата
Бежанците, които прекосяват Странджа, носят дрога в раниците си, а новоизлюпени патриоти вземат по 500 евро за мигрант. Това каза пред камерата на Нова телевизия концесионерът на ловното поле „Осман баир” в община Средец Георги Манев. Според него, някои от гражданските отряди, тръгнали на „лов за бежанци“ по границата, са част от трафикантска мрежа, а другите момчета са патриоти, които искат да направят нещо добро за държавата, но не познават законите и се оставят да бъдат заблудени.
Репортерът Цеца Алексова припомни, че лично бившият директор на „Гранична полиция“ ген. Илия Илиев е принудил мигранти да останат на мястото докато дойдат униформените, за да бъдат официално регистрирани в България. След като тя представи Манев като човекът, поставил началото на т. нар. цивилизовано задържане на мигранти, той я поправи като изтъкна, че не се занимава с арестуване на никого.
„Не сме поставили никакво начало на задържане, а в момент на ловуване, когато видим мигранти, уведомяваме „Гранична полиция“. Не правим нищо друго освен да успокоим бежанците, да застанат до нас, докато дойдат полицаите, които си вършат перфектно работата“, обясни Манев. Той призова всички граждани да съдействат на служителите на „Гранична полиция“. Ние не сме хората, които могат да задържат или така, както правят тези новоизлюпени патриоти, да грабим мигрантите, подчерта концесионерът на ловното поле „Осман баир”. Той сподели, че се е възмутил от клипа със свинските опашки.
„Виждал съм докато се проверява багажът на мигрантите, че те имат наркотици. За да могат да вървят повече, те употребяват дрога, извлечена от мак. Засичали сме две-три групи, които няма как да се локализират в район от 20 км. След пет минути вече ги няма“, добавя Манев. Той разказа за възрастна жена, която преди седмица е поканила в дома си няколко мигранти, а в същото време се обадила на „Гранична полиция“.
В категории:
Средец
Как да намалим стреса
Домашна питка с масло: Тайната й
Средиземноморска диета: Ползите за здравето и защо е сред най-препоръчваните режими
Тризначки нахълтват с гръм и трясък в "Ергенът"?
Шоколадов сладкиш без много усилия
Най-съвместимите зодии за перфектна връзка
Григор Димитров сред най-богатите в тениса - ето първите 20
Цената на водката в Русия лети нагоре
От кои зодии са най-верните приятели
Пролетна супа със зеленчуци: Лека и свежа рецепта за новия сезон
Зодиите с най-голямо чувство за хумор
Как да премахнете миризми от килими и мебели
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.
A koi kade shte e, mnogo si malak da kazvash.
обикновено такива нагушкания не ги пропуска